🐞 Марто 🐞

112 1 0
                                    

-Милица трябва да отидеш за краставици до съседите, аз съм ги поръчал и платил. - с гръб съм към дядо ми. Как може точно мен да изпрати там. Не искам да ходя.

Или искам?

Не знам, но аз тъкмо забравих Мартин и си хванах добро момче за гадже, което ме обича и правим невероятен секс. А Мартин е гадняр. Бях глупачка, че го харесвах и следвах толкова години. Но не мога и да откажа на дядо ми, а и краставиците им са наистина вкусни.

- В момента правя обяд. - казвам на дядо ми, нищо че той вижда какво правя.

- Като го довършиш тогава ще отидеш. Няма кого друг да изпратя, затова давам на теб тази задача. -казва ми дядо.

-Добре де ще отида. - казвам, надявайки се, че него няма да го има и баща му ще отвори вратата.

Изключвам котлона с готовата супа и се качвам в стаята ми. Взимам си дрехи и се отправям към банята ми за да се изсъпя, все пак не бързам за никъде. Ще свърша набързо тази задача и после ще излизам.

Изкъпах се. Обличам полата си която е две педи над коляното ми и един потник, обувам си и едни дълги чорапи и съм готова. Остава само да отида да взема краставиците и да се махна от тук.

Вече съм пред дома му. Ние сме съседи. Къщата му е надолу по моята улица.

Звъня на звънеца и отонво се моля баща му да е тук, а той просто да е излязал някъде. Гледам в краката си докато чакам да се отвори вратата. Чакам цяла вечност или поне така ми се струва, докато вратата се отваря. Аз поглеждам нагоре и го виждам. Прекрасен както винаги. С тази тъмно кафява коса и светли очи. Трябва да се стегна и да не забравям за какво дойдох.

-Краставици. - казвам му бързо. Не знам какво ми става.

- Моля? - гледа ме учудено.

- Дойдох за краставици. Дядо каза да взема краставици от тук. - отговарям му, но си мисля колко много искам неговата краставица 🤦‍♀️

- Аха, баща ми ми каза, че дядо ти е поръчал. Влизай! Сега ще видя къде са тези краставици.

-Добре. - влизам и го следвам свела надолу поглед.

- Влез вътре на по хладно докато звънна на бащата да го питам. Навън е адска жега. Накъде си тръгнала при тези 35° градуса.

- Ами и аз не исках да идвам, но дядо ми ме помоли.

- Така ли? - пита ме и се обръща към мен. - И защо не искаше да идваш? Страх те е да не се влюбиш отново в мен ли? Или все още си влюбена и гаджето ти е предтекст за да криеш чувствата си към мен.

СънищаWhere stories live. Discover now