Сънища

🦋 Йедам сънува Мили 🦋

-Няма ли кой да отвори тъпата врата? - изглежда съм сам в апартамента, а на вратата не спира да се звъни.

Оставям учебника, изправям се от леглото и излизам от стаята ми бързо. Гол съм до кръста със сиво долнище. Не ми пука. Ще изгоня, този който звъни и ще се върна към уроците. Следващата седмица имам изпити и нямам време да се занимавам с нещо друго, освен с учебниците ми.

-Идвам де, идвам... - казвам го на себе си, защото някой е натиснал звънеца, и не го пуска и едва ли ще ме чуе, дори и да го изкрещя. Не че съм от хората, които крещят.

Отварям вратата, а там, подпряла показалец на звънеца, стои българската приятелка на Наби. Милица. Красива, руса, европейка. Сините ѝ очи, пълни със сълзи, ме поглеждат, преди сочните ѝ розови устни да проговорят на корейски със сладък български акцент.

-Наби тук ли е? - тя ридае. Искам да избърша сълзите ѝ, но само отговарям бързо и кратко.

-Не.

Аз съм такъв. Някои ме мислят за студен, затворен, зубър. Момичетата не ме харесват. Не че съм грозен. Просто не общувам с тях. Притесняват ме, смущават ме, плачат с повод и без повод, когато са в цикъл, когато някой им каже нещо, което не им харесва. Плачат дори, когато са щастливи.

-Да ѝ предам ли нещо? - питам я, а тя започва да крещи.

-Аз плача! - стоим от двете страни на прага. - А ти, дори не ме каниш да вляза!

Хващам ръката ѝ и я вкарвам в апартамента. Затварям вратата.

-Защо крещиш? - тя ме тика към затворената вече входна врата, подпира ме на нея. Хваща ме за врата, накланя главата ми към нея и започва да ме целува. Устните ѝ са сладки и сочни. Ръцете ми се насочват към кръста ѝ и я обгръщат. Притискам я към себе си, а тя започва да се дърпа от мен. Наистина не разбирам момичетата. Тя ме целуна първа, а сега ме отблъсква. Получавам звучен шамар. - Какво ти става? Ти първа ме целуна...

-Извинявай! - тя покрива очите си с ръце. Очевидно нещо я е разтроило, но това не е извинение да ме целува така и после да ме отблъсква. Това момиче ме влудява.

Търпението ми е на изчерпване. Не може да ме целува така и да иска да остана спокоен.

Може и да съжалявам за следващото ми действие, но не мога да я оставя просто така. Отново огръщам тънката ѝ талия и я притискам към мен.

-Йедам... - не я оставям да довърши. Целувам я. Така както никой не е. Едната ми ръка я хваща за врата, за да не мърда главата си и вкарвам езика ми в устата ѝ. Сладка е. Усещането за топлата ѝ уста. Мисълта, че след малко ще я накарам да налапа хуя ми и да ми свири ме подлудява. Не обичам да говоря с момичетата, но обичам да ги чукам.

Тя обгръща врата ми и отново ме придърпва по-близо към нея. Езикът ѝ започва да си играе с моя. Повдигам я леко. Тя иска да ме обгърне и с крака. На това момиче ѝ личи, че иска да бъде изчукана. Обхващам дупето ѝ и я повдигам за да ме обкрачи. Тя го прави без много усилие и аз я понасям към стаята ми.

Treasure Girl 🦋