Ейдън???

206 9 6
                                    

Ейдън? Хм какво прави той тук? Ейдън беше един съученик от университета. Даже, когато бяхме в университета го харесвах много е то не че сега не го. Дойде и ме прегърна отвърнах му на прегръдката и тогава видях как jungkook идва към нас.
Ейдън: как си, красавице? -ощипа ме по бузата.
Сана: ауч, това заболя! -той се усмихна,но някой го бутна докато ни подминаваше. Огледах се и беше jungkook.
Ейдън:  на този какъв му е проблема? -тръгна след jungkook, но го спрях.
Сана: остави го, може да ти направи нещо! -Ейдън се спря и ме погледна.
Ейдън: ама, че проклет свят и хора! -обърна се към мен.
Ейдън: довечера свободна ли си?
Сана: да , защо?
Ейдън: амиии... Да излезем? -лол не го очаквах.
Сана: може! -той се усмихна.
Ейдън: към 19 ще съм пред вас.
Сана: окей.
Ейдън: е, тогава аз ще тръгвам защото ще закъснея.
Сана: окей, чаоо. -той се обърна и тръгна и аз влязох в кампанията като се качих в асансьора.

^главата на jungkook^

-докато вървях чух, че някой извика. Обърнах се и видях Ейдън как махаше на Сана . Тя се усмихна след това Ейдън отиде до нея и я прегърна и тя отвърна на прегръдката му. Ощипа я по бузата? Тръгнах към тях и се бутнах на този и влязох в кампанията. Чух само как Сана каза на Ейдън да не се закача за да не му направя нещо. Качих се в асансьора и отидох в кабинета си. Наблюдавах ги няколко минути от прозореца докато Ейдън не си тръгна, а Сана влезе вътре. Хмммм!? Извадих си телефона и звъннах на Едуард.
Jungkook: ало......

^главата на Сана^

-бях в кабинета си и тогава ми дойде съобщение на телефона. Беше от мама
Мама: Сана, днес ще съм на две смени. Казвам ти за да не се притесняваш.
Сана: добре мамо!
Мама: как си иначе?
Сана: добре съм, а и довечера ще излизам с Ейдън.
Мама: охоооо, тук да не няма нещо?
Сана: абе мамооооо
Сана: не ми е до глупостите ти хайде че имама работа.
Мама: добре, чао!  -сийнах на мама и оставих телефона настрана и седнах на стола като започнах да разглеждам документите........

~18:40~

-денят мина както обикновено, а колкото до "шефа" ми той се държеше като задник нищо повече. Време е да се оправям, избрах си тази рокля.

-и направих лек грим, погледнах часовника. Беше 19:00 и на вратата се почука, мммм дам. Той е. Взех си телефона и излазох от стаята си и отидох долу. Отворих вратата.....

През очите на един мафиот Donde viven las historias. Descúbrelo ahora