През очите на един мафиот

????

• сутрин 10:08 •

-събудих се и отворих очи като видях спящото лице на Коки. Усмихнах се при спомена който снощи направихме беше повече от уникално радвам се и че днес рано или късно ще видя мама. Реших да събудя Коки защото снощи ми спомена към колкото ще пътуваме. Започнах да го побутвам леко, но не стана. Явно ще стане по този начин който той харесва. Приближих се леко към него и започнах да нанасям целувки по вратът му.
Ч: ммм~
С: Коки нали каза, че към 12 е полетът ни?
Ч: ммм~ -отвори очи, но се зави през глава защото имаше лъчи който пронизваха завесите.
С: хайде разсъни се! -отивих го.
Ч: Сана спи ми се! -зави си отново.
С: добре щом ти се спи поспи още малко, а аз ще ида да видя Суно. -щях да стана, но той ме дръпна.
Ч: той ще дойде сам без ти да идеш при него. -прегърна ме като целуна вратът ми.
С: как така ще дойде?
Ч: ще дойде нали го знаеш! Идва без предупреждение. -след като го каза на вратата се почука.
Ч: влизай, влизай! -каза като стана.
С: Чонгук гол си! -не каза нищо и влезе в банята. След което и Суно влезе в стаята.
С-но: како Санааааа!! -скочи на леглото и ме прегърна, а аз го взех в обятията си.
С-но: како Сана защо снощи си дойдохте толкова късно?
С: защото имахме една работа да свършим с баща ти.
С-но: смисъл?
С: смисъл какъв Суно?
С-но: ами... -влезе под завивките, но за щастие аз бях по нощница.
С-но: смисъл такъв.... Правихте ли нещо....
С: не! -казах категорично.
С-но: како Сана.... Мога ли да ти кажа нещо?
С: да винаги може да ми споделиш!
С-но: обичам те!
С: оййй!! И аз тебб! -целунах го по главата.
С-но: а и како Сана!
С: да?
С-но: ами... -приближи се близо до ухото ми.
С-но: снощи този Матис дойде да те търси, но аз го отпратих!
С: д-добре си направил.
С-но: а и моля те не го търси повече, няма да ти е нужен!
С: добре щом казваш? -не че ще го послушам де.
С-но: искаш ли да слезем долу ида ядем?
С: предполагам че ще ядем навън! -Чонгук излезе от банята по кърпа която му беше овита само около кръста.
Ч: така Суно иди с кака Сана до стаята ти да си приготвиш дрехи за няколко дни!
С-но: но на мен не ми се патува!!!
Ч: добре ще те оставим при Чон.
С-но: добре! -каза несигурно.
Ч: не ти личи че си сигурен в това!
С-но: и позна няма как да остана с тази змия. Хайде како Сана нека идем и да си приготвя дрехи! -стана от леглото.
С: ти иди аз след малко ще дойда!
С-но: добре. -излезе от стаята.
Ч: как си?
С: как да съм?
Ч: добре ли си?
С: да!
Ч: нещо си жълта в лицето. -провери ми челото.
Ч: париш леко ще ти дам хапче! -отиде до нощният си шкаф и изкара една таблетка.
Ч: ето изпии го! -даде ми едно малко хапче.
С: мислиш ли че ще ми помогне?
Ч: малко е за това ти прави впечатление. -отиде до гардероба и започна да ръчка из него.
С: добре аз ще ида при Суно.
Ч: щом казва?
С: отивам. -отидох на вратата и тъкмо щях да я открехна когато....
Ч: как са смучките ти? Болят ли те?
С: кой смучки? -обърнах се към него.
Ч: около вратът!
С: а.... Ами не, защо трябва да ме болят?
Ч: защото забивах зъби!
С: хаха!! -изсмях се фалшиво, но изведнъж ми се зави свят и Чонгук ми помогна за да не целуна земята.
Ч: добре ли си? -занесе ме на леглото.
С: да.
Ч: Сана какво ти е?
С: нищо просто изведнъж ми се зави свят, спокойно!
Ч: плашиш ме!
С: спокойно Коки! -уверих го и сложих хапчето на езика си като взех и вода която я изпих заедно с хапчето.
С: ето изпих го сега ще съм по-добре! -уверих го отново и излязох от стаята като отидох в тази на Суно той нашия всичките си дрехи извадил. Изсмях се като седнах на пода до него.
С: какво правиш? -казах още през смеха си.
С-но: опитвам се да си избера дрехи за почивката!
С: но почивката ще е 2-3 дни!
С-но: и какво? Все пак трябва да си нося. -сложи едни дънки в малкият си сак.
С: добре значи да разбирам че можеш и сам?
С-но: не не! Не мога трябва ми помощ! -дойде по-близо до мен.
С: добре значи може тази риза, тази тениса, този панталон! -показвах дрехата една по една за да ги сложи в сака после.
С-но: а како Сана какви са тези червени неща по вратът ти? -пипна от голямо любопитство синьо лилавите отпечатъци.
С-но: боли ли като ги пипам?
С: според теб боли ли? -погледнах го.
С-но: да!
С: но не това са от един комар снощи докато седях на терасата комарите ме нападнаха!
С-но: но тези неща са по целият ти врат и надолу... -надникна леко, но се отдръпнах.
С: лол не така!
С-но: съжалявам! -стана.
С: няма нищо ела! -разтворих ръце.
С-но: не, не мога съжалявам како Сана!
С: няма нищо Суно, друг път няма да се повтори нали?
С-но: няма, но сега ако може да излезеш защото все пак ще се....
С: да, да няма проблем като си готов една и ни кажи! -станах от пода и излязох от стаята му и се върнах в наша като не видях Чонгук вътре. Хмммм!?!? Отидох до "гардероба" ми и си избрах аутфит за днес и за другите дни. Този който щях да го обличам го сложих на леглото плюс едно бюстие, а другите ги сложих в така нареченият ми "куфар". През това време телефона ми звънна надникнах и беше Чонгук. Вдигнах.
Ч: Сана излезе ми работа и трябва да я свърша, ако искаш също и довечера може да тръгнем стига да искаш?
С: но.... Нали ми обеща снощи нещо?
Ч: знам, но важно е наистина!
С: добре знаеш ли няма да ходим никъде.
Ч: Санаа!!
С: чао. -затворих преди да каже нещо. Как така винаги при такива обстоятелства му излиза " важна" работа? На вратата долу се почука, хмм кой ли е? Излязох от стаята и слязох долу, по вратата се усилваха почукванията аз по-бързах и бях пред вратата и я отворих. На нея беше Матис.
М: ох изплашиха се мислех, че ти е станало нещо!
С: ъм не.... Защо дойде?
М: ами снощи дойдох да те видя, но теб те нямаше!
С: да бях до вкъщи и се наложи Коки да дойде и да ме вземе..... Аааа и влез не стой на вратата! -направих му път да мине.
М: „Коки"?
С: Чонгук.
М: а, ами като стана дума за него къде е той? -огледа се наоколо.
С: по работа!
М: какво е това по вратът ти? -и той започна да пипа синьо лилавите отпечатъци от любопитство.
С: ъм.... Това е вид комарно охапване! -отдръпнах се и прикрих смучките с косата си.
М: добре ли си? -приближи се към мен.
С: да!
М: Сана виж аз..... Искам да ти кажа нещо!
С: какво?
М: в опасност си с този човек както сега и той има проблеми така навлича и теб!
С: извинявай, но с Чонгук сме приживяли какво ли не и мога да кажа, че съм добре с него! Ако си дошъл да ми даваш тъпи съвети си върви. -посочих му вратата.
М: не виж! Знам какъв човек е този Чонгук така и мен ме завлече в проблеми!
С: ох, моля те не ми е до това ако искаш друг път ще говорим за това, но сега не искам. -станах.
С: сега ако обичаш...
С-но: како Сана! -чух гласът на Суно идващ от стълбите.
М: а, ето го и Суно!
М: хей, маник!
С-но: како Сана нали ти казах да не се виждаш с този?!
С: аз го отпращам!
С-но: чичо Матис тръгни си преди тати да е дошъл.
М: нека дойде тъкмо ще се видим както не сме се виждали от години!
С-но: како Сана!
С: Матис хайде не искам проблеми! -започнах да го бутам към входа.
М: Сана моля те изслушай ме!
С: Матис моля те. -отворих вратата.
М: добре ще си тръгна, но нека утре излезем за да ти кажа нещо!
С: добре ще излезем, но повече не идвай тук! -той въздиша.
М: чао Сана!
С: чао Матис. -Мат излезе и аз затворих вратата.
С-но: няма да ходиш никъде, нали ще патуваме?
С: няма да патувам. -тръгнах нагоре по стълбите.
С-но: но защо?
С: защото така вие като искате тръгвайте.
С-но: како Сана защо се държиш като малко дете?
С: не се държа като малко дете! Просто баща ти винаги когато имаме нещо като почивка винаги има някаква важна работа.
С-но: вероятно ще се върне до час успокой се малко! -настигна ме по стълбите и ме прегърна като влязохме в стаята ни.
С-но: значи голямо впечатление ми правиш ти.
С: и какво е то?
С-но: ами че винаги когато тати не изпълни казаното си му се сърдиш!
С: ами Суно всичко има своите граници. Той снощи ми каза че полетът ни е в 12, а сега ми казва ако искам може да тръгнем довечера!
Ч: казах го без да искам, тръгваме ли любов моя? -влезе през вратата с усмивка.
С: не!
Ч: няма не, тръгваме! Суно ти иди и се преоблечи.
С-но: йейййй!!!! -пусна ме и излезе радостен от стаята.
Ч: хайде облечи една слепната рокля и покажи на твоя заек какво можеш!
С: моля? Тиии за играчка ли ме смяташ?
Ч: не те смятам за играчка писе, снощи друго ми каза сега с друго ми отговоряш! -приближи се към и ме бутна на леглото.
С: Чонгук стига глупости снощи си е било за снощи. -погледнах го.
Ч: само една целувка! -приближи се, но аз го отръпнах леко от себе си.
Ч: споменах целувка нищо друго! -взе ръцете ми и се приближи отново като ме целуна страстно. Аз реших да не се предавам лесно, но той знае тактиката ми. Докато се опитваше да му дам вход ме разкрачи някак си и едната му ръка отиде долу, а другата държеше ръцете ми. Е реших да се предам за да не стане по-трудния начин.
Ч: ммм~ много обичам да го правя знаеш ли! -зае се с вратът ми и захапа отново смучката която беше направил.
С: аух, боли! -отдръпнах се.
Ч: съжалявам! -направи нова и я засмука.
С: б-боли!
Ч: как ще боли като казваш че тези който имаш не те болят? -срещнахме погледите си.
С: защото са от снощи и като засмукваш една върху друга боли!
Ч: така ли?
С: да така Чонгук! -избутах го вече от себе си.
Ч: защо не искаш да си поиграем? -приближи се отново.
С: защото не искам. -станах преди да направи онова отново.
Ч: щом казваш? Приготви ли се?
С: не.
Ч: тогава чий е този куфар? -отиде до него.
С: мой!
Ч: защо ме лъжеш тогава?
С: а ти защо се ебаваш така с мен?
Ч: какво да се?
С: оф, зае*и! -отидох до куфара и взех дрехите си от него като ги сложих в гардероба.
Ч: и сега така ли ще се правим?
С: не се правя казах, че няма да ходя никъде!
Ч: о, напротив ще ходиш. Аз за това ли платих 5000€ на хотела за да ми се правиш на интересна?
С: не се правя ти казах! -отидох до нощното си шкафче и взех телефона си.
Ч: игнорираш ли ме?
С: не. -седнах на леглото и отключих телефона си.
Ч: Сана стани!
С: защо да ставам?
Ч: Сана стани не повтарям повече. -да го послушам ли? Защото ако не го послушам може да ми стори нещо.
Ч: Санааааа!!! -е добре, станах и оставих телефона на леглото.
Ч: добро момиче сега се преоблечи!
С: пред теб, не.
Ч: а как се преоблече в онази стая пред мен?
С: там беше защото бързахме.
Ч: ние отново бързаме хайде!
С: нарочно ли го правиш?
Ч: Сана ти малоумна ли си? Снощи гърдите ти бяха пред мен, а сега ми казваш „нарочно ли го правиш"?
Ч: ако ще се преобличаш го направи защото повече няма да се занимавам с теб.
С: добре това ли беше?
Ч: да това е. -излезе гневен от стаята.
С: простак! -взех дрехите си от гардероба и ги сложих обратно в куфара.
С: „Сана ти малоумна ли си"? Ами не Чонгук правя се на такава. -отидох до вратата и я отворих.
С: Чонгук трябва да си взема душ! -извиках се за да ме чуе, но видях как идва към стаята.
Ч: аз пък ще се преоблека. -спря се пред мен защото бях на вратата.
С: добре! -обърнах се и влязох в стаята и той влезе след мен.
Ч: красива си!
С: моля? -обърнах се към него.
Ч: красива си! -придърпа ме към себе си.
С: аз.... Благодаря?
Ч: обичам те!
С: и аз теб! -целунах го по устните за кратко и се отделих.
Ч: съжалявам за стореното преди минути!
С: глупости аз се извинявам за стореното!
Ч: добре прието е!
С: глупак! -сръчках го и той се изсмя силно.
Ч: ох, това заболя!
С: не ме карай да те сръчакам отново.
Ч: добре, добре няма извинявай! -приближи ме към себе си.
С: мога ли да те питам нещо?
Ч: питай!
С: Ейдън как е?
Ч: как ли е? -пусна ме.
С: не знам за това те питам.
Ч: зле е на ток и вериги е!
С: ток?
Ч: абе нищо хайде да се оправя защото нямаме време!! -започна да ме бута към банята.
С: но как така е на ток и вериги?
Ч: така Сана вързан е с веригите и тока го бие през 5 минути. -съблече сакото си.
С: но знаеш ли че така може да го убиеш?
Ч: ти не ми казвай какво да правя! Иди и се изкъпи защото само теб чакам.
С: добре де влизам. -казах след като влязох в банята.