През очите на един мафиот

отново караници (1)

•• later ••

-починах си около час опитах се да заспя, но не можах. Чонгук го нямаше никакъв, смисъл не е идвал от както съм дошла в стаята. Станах и оправих леко косата си като излязох от стаята. Отидох в кухнята за да си взема нещо студено за пиене и тогава Суно влезе в кухнята.
С-но: о, здравей како Сана!
С: хей, къде е баща ти?
С-но: качи се преди час горе в кабинета си защо ти е?
С: не мога ли да питам къде е?
С-но: ами може...... Между другото ще ида да го питам дали мога да изляза!
С: с кой?
С-но: с едни мой приятели от детската.
С: нека идем заедно!
С-но: добре нека идем и да го питаме! -взех студения си фреш и излязохме от кухнята.
С: а къде е Мелани?
С-но: каза че е трябвало да посети някой от роднините и.
С: окей! -вече бяхме пред кабинета му и аз почуках. Чу се само едно "влез" кимнах на Суно и натиснах дръжката като влязохме.
Ч: а, какво ви води насам? -остави документите и ни погледна с интерес.
С-но: ами.......
С: Суно иска да излезе с приятели и..... Искаш ли да излезем с него тъкмо да.....
Ч: не! -каза строго.
Ч: така де, имам на предвид че аз не мога да изляза.
С: защо?
Ч: имам документи.
С: но може и после да ги.....
Ч: не мога Сана! Трябва да са готови до 20!
С: а сега колко е?
Ч: 19:34.
С: много ли имаш за преглеждане?
Ч: да.
С: добре тогава ние с Суно ще излезем.
Ч: не може!
С-но: но защооо????
Ч: навън взе да се стъмва и знаеш какво става по тези часове!
С-но: много си гаден! -изкрещя го.
Ч: абе ей! -стана и му се скара аз прибързах да оставя напитката си на една от масите и отидох до Чонгук.
С-но: ЗАЩО ТОЧНО НА ТЕБ СЪМ ПОПАДНАЛ? ЗАЩО САМО МОЕТО СЕМЕЙСТВОТО Е РАЗБИТО?
С: Суноо!! -хванах го за раката, но Чонгук го грабна за лакътя.
Ч: ей момченце аз не съм майка ти че да ми говориш така, ясно ли ти е?
С: Чонгук пусни го! -не ме послуша за това аз реших да дръпна Суно настрани като го прикрих зад мен.
Ч: остави ме да го ударя!
С: какво правиш забога? Ти съвсем ли изгуби мозъка си? Ще посягаш на 5 годишно дете?
Ч: Сана не мисля, че трябва да се бъркаш в това!
С: прав си, но бива ли така да се държиш с него?
Ч: Сана! -щеше да грабне отново Суно, но аз хванах ръката му като го целунах. Не ми се искаше точно в този момент да го целувам, но исках да защитя Суно. Отделих се, но той отново се доближи в знак да ме целуне, но аз извъртях главата си в страни като затворих леко очи.
С: Суно нека идем в парка, а какво ще кажеш?
С-но: но тати не дава!
С: не напротив дава просто не е помислил какво да каже! Иди и се преоблечи аз ще дойда след малко и без да бягаш!
С-но: добре обещавам! -пуснах ръката му и той излезе аз обърнах главата си към Чонгук и той ме гледаше иронично.
С: не ме гледай така!
Ч: и защо да не те гледам така?
С: искам да те питам нещо.
Ч: добре какво е? -притисна ме към стената като беше сложил двете си ръцете от двете ми страни.
С: аааа..... Вие с А-ара..... -веднага щом произнесох името и той се отдели от мен.
Ч: няма ние Сана!
С: но.... Разбрах, че ще щели да имате още едно дете....
Ч: и от кой разбра?
С: С-суно спомена веднъж.
Ч: ах този малък....
С: за това ли сте се разделили?
Ч: не! Нали щеше да отивате на парк хайде тръгвай. -прибута ме да изляза докато отваряше вратата.
С:  но..... Защо правиш така? Чонгук ние утре други ден ще се оженим и ти още ли ще криеш от мен?
С-но: каквооо? -обади се Суно от стълбите.
Ч: браво на теб. -каза го тихо, но нервно.
С-но: наистина ли? -дойде при нас.
Ч: не просто тя......
С: какво аз?
Ч: млъкни преди да съм си го изкарал на теб!
С-но: но тати тя наистина ли ще ми стане майка?
Ч: не, тя няма да ти става майка! Нали имаш Ара.
С: да баща ти е прав! -изхлузих се от хватката на Чонгук.
С-но: но нали......
Ч: НЯМА ДА СЕ ЗГОДЯВАМ С НИКОЙ И С НИКОЙ НЯМА ДА СЕ РАЗДЕЛЯМ! АРА СИ ОСТАВА ТВОЯ МАЙКА!
С: благодаря че го каза! -отидох в стаята ни като взех чантата ми с телефона, но беше дръпната.
Ч: къде си мислиш че отиваш?
С: трябва ли да ти кажа? -присегнах се да я взема, но той я скри зад себе си.
Ч: да? Длъжен съм да чуя къде ще отиваш през нощтите.
С: както ти казваш на "майната си" !
Ч: но няма да тръгваш без мен!
С: не съм те питала. -отново исках да я взема но той не ми я даде.
С; Чонгук дай ми я преди да си тръгна без нея!
Ч: аз казах че никъде няма да ходиш!
С: но аз казах че не питам теб.
Ч: голям инат си!
С: да, по-голям и от на жена ти.
Ч: защо говориш глупости?
С: моля? Та ти сам каза, че няма да се разделяш с нея и....
Ч: казах го само за да не се разстройва.
С: ами и аз мога да кажа, че ще се оженя за Ейдън!
Ч: това може да стане само през трупа ми!
С: бла, бла! Както ти може да общуваш с жена си така и аз искам да видя Ейдън!
Ч: искаш да го видиш въпреки че ни направи безброй проблеми?
С: аз само едно не разбрах? Защо не направи нищо когато видя че Ара ме пребива като куче? -мълчание.
С: дай ми чантата!
Ч: няма.
С: казах да ми дадеш чан....-бях прекъсната от Суно който влезе в стаята.
С-но: тати защо се карате?
Ч: не се караме просто казвам няколо неща на кака ти Сана!
С-но: какви неща?
Ч: по работ.... -използвах момента докато говореше с Суно да си измъкна чантата и излязох бегом от стаята.
Ч: САНА ВЪРНИ СЕ! -крясна след мен. Стигнах вратата, но той беше бърз и застана на нея.
С: мамка му!
Ч: къде си мислиш че отиваш?
С: слушаи какво.....
Ч: няма какво да слушам веднага в стаята! -сочеше етажа нагоре.
С: ням...
Ч: казах горе преди да съм съм си го изкарал на теб! -отново сочеше етажа нагоре. Въздишах шумно и се качих горе като бях следвана от него. Влязохме в стаята и седнах на леглото като започнах да гледам гледката навън.
Ч: виж Сана нямам намерение да те оставя по какъвто и да е начин. Знаеш и виждаш, че Суно все още е малък и не разбира нещата който се случват. За това не желая да му казвам случващото се в момента. Това с майка му е истина, но с нея след седмица се разделям и ще се надявам ти да си до мен.... Така де до нас!
С: как така ще се разделяте?
Ч: ами така, тя даже беше съгласна.
С: това съгласие не е много на добре,но искам отговор на въпроса който ти го зададох преди няколко минути!
Ч: кой въпрос?
С: бременността на Ара.... -въздиша трудно и седна на дивана отсреща.
Ч: толкова ли си любопитна да чуеш какво се е случило? -кимнах като обърнах главата си към него и започнах да го гледам с интерес.
Ч: ами...... Един ден докато бях на работа Ара ми се обади че водите и са били изтекли аз моментално тръгнах насам. Стигнах, качих я в колата и тръгнахме към болницата. Наистина бързах да я закарам, но имаше един светофар който ми попречи и от там тя вече го изгуби.
С: аз..... Съжалявам! -станах и отидох до него като го прегърнах. Явно той се разстрой защото отвърна на прегръдката ми като скри главата си в вратът ми. Някой почука на вратата, но той не се отдели. Обърнах главата си към вратата и от там влезе Суно.
С-но: тати..... -дойде при нас.
С-но: тати какво има? -не каза нищо.
С: Суно на тати му е малко зле и.... -тогава той се отдели от прегръдката.
Ч: да Суно какво има? -разстърка очите си. Погледнах очите му и зениците му бяха червени.
С-но: ами.... Някакви хора дойдоха и казаха че искали да говорят с теб! -стана.
Ч: кой са тези хора и какво по дяволите правят в 20 през нощта?
С-но: не знам! -излезе от стаята.
С: ти стой тук и не излизай от стаята чу ли! -той кимна. Излязох от стаята тихо и отидох долу като се спрях на един ъгъл и надникнах леко.
Ч: а вие какво правите тук?
?: дойдохме за оферта господин Чон!
Ч: никаква оферта няма да правя с вас. Вървете си!
?: в случая като отказвате сме длъжни да вземем детето ви! -станаха.
Ч: но знаете, че няма как да стане. -спря ги.
?: тогава нека направим офертата защото шефа каза до 1 час да сме готови!
Ч: добре -огледа се наоколо и ме видя аз веднага се скрих.
Ч: само една секунда! -дойде при мен и ме хвана за лакътя.
Ч: ти какво правиш тук? -каза шепнешком.
С: исках да видя кои са.
Ч: но не може да си тук иди горе.
С: няма! -изпуфтя и ме взе на рамото си аз започнах да го ритам. Качихме се в стаята и ме остави на Земята като излезе от стаята и заключи.
С: ъх!!!!!!
С-но: какво стана?
С: нищо! -седнах на леглото.
С-но: скучно ми е.....
С: ела! -разстворих ръцете си той не изчака втора покана и ме гушна.
С-но: защо тати плачеше когато влязох в стаята?
С: не..... Не плачеше простоо..... Беше изморен!
С-но: не ме лъжи како Сана чух разговора ви!
С: ч-чул си всичко?
С-но: да, но не искам да казваш на тати защото ще ми се скара!
С: аз....
С-но: моля те како Сана!
С: добре няма!
С-но: на теб тъжно ли ти е че мама и тати се разделят? -наистина ли?
С: д-да.....
С-но: и на мен! -затегна хватката си, но усетих много силно чувство все едно прегръщам Чонгук.
С-но: а како Сана ще ме запознаеш ли с родителите ти?
С: аз.... Да, но няма да е сега!
С-но: защо?
С: ами виж Суно просто сега не е момента да се занимаваме с каквото и да е!
С-но: и за мен ли важи това?
С: не просто работата..... Всъщност баща ти е затрупан с доста работа. Виждаш че е и ядосан в същото време, но не му се сърди това е заради излишната работа която му дават!
С-но: аз не мисля че е така.
С: е как да не е така? Знаеш ли че заради теб се труди?
С-но: наистина ли?
С: ами да! Той иска твоето бъдеще да е прекрасно както и аз!
С-но: наистина ли?
С: да Суно наистина!
С-но: това значи ли че мога да стана като тати?
С: оооо не! Определено не! Все още си малък!
С-но: но аз искам да съм като тати!
С: Суно тати е голям и той решава какво да прави с живота си.
С-но: дори и да работи?
С: да, дори да работи.
С-но: но къде отиде той? Искам при него!
С: няма го тук в момента.
С-но: как така го няма? Къде е тати?
С: излезе навън ще се върне, ела да легнем!
С-но: не искам, искам тати!
С: Суно баща ти не е у дома.
С-но: тогава нека идем и да го потърсим!
С: не можем.
С-но: но защооооо??? -започна да плаче.
С: тихо не искам да ни чуят!
С-но: искам татииии!! -спускаше няколко сълзи. Опитвах се да го успокоя, но без успех но вместо това чухме изстрел и Суно започна да усилва плача си.
С: с-спокойно! -станах с Суно и отидох в банята като я заключих.
С-но: татииии!!!!!!!
С: шттт! -сложих си ръката на устата му защото някой разби вратата.
С: Суно моля те спри да плачеш ако искаш да дойде тати! -послуша ме и спря, но подсмърчаше.
?: шефе тук няма никой!
?: чисто е така ли?
?: да!
?: тогава взимайте животното и го закарайте в базата на осмака до острова!
?: дадено! -не се чуваше нищо. Не разбрах какао стана в тези минути. Отключих тихо вратата и се показах нямаше никой.
С: ще ида да проверя тати дали е долу ти стой тук! -кимна аз излязох от стаята тихо и слязох долу. Долу беше всичко нагоре с гЪза, но нямаше и дума от Чонгук.
С: Чонг.... -видях път от кръв която водеше навън. Нееее за това ли говореха онези мъже? НЕЕЕЕЕЕ!! Проследих кръвта и тя водеше само до големите външни порти. Отвлекли са Чонгук и са..... НЕЕЕЕЕЕ. УБИЛИ СА ЧОНГУК. За това се стрелна. Дано да е добре. Изтичах догоре и видях Суно който седеше на пода.
С-но: тати тук ли е? -сега какво да му кажа?
С: т-той.....
С-но: како Сана защо плачеш? -стана от пода и се приближи леко.
С: не, не плача! -изтрих мокрите ми бузи.
С-но: како Сана тати тук ли е?
С: виж Суно тук не е безопасно да седим..... Ще идем на по-безопасно място!
С-но: но къде ще идем?
С: ще видя. Хайде ела само да извикам такси! -взех телефона си и звъннах на първия номер който беше в обявата на сайта.
С: може ли едно такси до ****(името на самото градче. Аз не знам 😃🤷‍♀️)
С: добре благодаря! -затворих.
С: хайде!
С-но: ами дрехите ни?
С: ще вземем малко защото няма да ни трябват много! Ела. -хванах го за раката и отидохме в стаята му като подбрах малко от дрехите му.
С: хайде да тръгваме сигурно вече е отпред. -взех куфара му и излязохме от имението и наистина беше отпред. Качихме се и Суно започна с въпросите си.
С-но: а како Сана къде ще отидем?
С: нали искаше да се запознаеш с родителите ми?
С-но: да!
С: е ами там отиваме само че при майка ми.
С-но: ехаа наистина ли?
С: не съм казала нищо че да ахваш, но да!
С-но: аз..... Съжалявам!
С: няма нищо. -50 минути по-късно бяхме пред нас аз платих и слязохме и взех куфара на Суно като почуках на вратата. Ще се надявам да отвори защото отиваше 22 часа. Почуках отново и звъннах на звънеца.
С: мамо аз съм ела и отвори!! -няколко минути по-късно вратата се отвори и така наречената ми майка се ядоса.
М: кой е той и защо си тук по това време?
С: не ми е до обяснения. -влязох в къщата и оставих куфара на Суно долу на Земята.
С: ела Суно ще ти покажа стаята ми да си легнеш!
С-но: но тати го няма и аз няма да си легна без него!
С: нали знаеш, че тати ако те види че не си легнал ще ти се скара?
С-но: добре заведи ме! -хванах го за раката и хвърлих един поглед на мама която гледаше страстнато. Отидохме горе в стаята ми и той легна.
С: аз ще съм долу ако има нещо ела и ме викнам!
С-но: но.... Како Сана.....
С: да?
С-но: тати ще се върне ли?
С: убеждавам те че ще се върне скоро!
С-но: колко скоро?
С: ами не знам.... Скоро!
С-но: липсва ми....!
С: повярвай ми и на мен ми липсва! -погалих меките му бузи като го прегърнах.
С: сега лягай защото е късно, а и като се наспиш тати ще е тук до теб!
С-но: обещаваш ли?
С: да....!
С-но: данооо!! -отделих се и станах като го накарах да легне и го завих.
С: лека!
С-но: лека нощ како Сана! -огасих лампата и излязох от стаята като отидох при така наречената ми майка.
М: на кой е това момче и защо го доведе тук???
С: чуй какво, Чонгук са го отвлекли и не знам къде е и.....
М: и мен какво ме интересува тъпият ти Чонгук?
С: що за майка си ти?
М: аз попитах първа.
С: поне се благодари, че съм се върнала отново в умрялата ти къща. -седнах на дивана.
М: ох... Сана, Сана!! Къде сбърка? С кой си се за хванала? И това негово дете ли е?
С: да!
М: боже, боже че и дете има!!
С: ти осъзнаваш ли че ЧОНГУК ГО НЯМА??
М: я не ми викай! Чонгук та Чонгук. И аз какво да правя? Дано умре.
С: абе ей, майко! Мери си приказките защото и без мен ще останеш. Както батко и кака те оставиха така и аз ще те оставя и няма да ме видиш!
М: брей, брей малката уличница си е намерила дом и вече кой като нея.
С: как не те е срам да ми говориш така? Каква майка си ти, бе? Ти не си ли била същата?
М: не не съм, не съм спала с 30 годишни мъже!
С: не е на 30.
М: а на колко е?
С: 22!
М: пак е същото.
С: прави разлика между малко и голямо! -тръгнах нагоре.
М: добре спри!
С: нямам намерение да те слушам.
М: казах да спреш! -спрях се на последното стапало.
М: върни се искам да ти се извиня!
С: ти на мен? -обърнах се към нея.
М: да ела! -върнах се отново при нея. Исках помощ, исках някой да ме изслуша, исках просто да излея чувството което изпитвам сега. Тази тежест исках и той да е тук. Прегърнах я с всичка сила и заплаках.
С: мамо той го няма!
М: разбирам!
С: няма го! Те го убиха!
М: кой го уби?
С: н-не знам , но него го няма вече!
М: всичко е наред успокой се Ана! -седнахме на дивана докато бях я прегърна.
С: но него го нямаааа!!!
М: успокой се! -разкопча горнището ми с което бях.
С: не мога!
М: Сана ще вземе да те заболи главата!
С: мамо ти не разбираш ли че Чонгук го няма?
М: разбирам те Сана много добре те разбирам, но няма ли на кой да се обадиш че да го потърсят?
С: да бе..... -станах и си взех телефона. Звъннах на Никол, но не вдигаше.
С: вдигниииии!!! -задържах още линията, но не вдигаше.
С: мамка му! -хвърлих телефона на дивана.

•• 4 часа по-късно 2:40 ••

-часът си вървеше, а аз не успях да мигна. Очите ми се затваряха, но аз не позволявах. Чаках на телефона да се обади, да пише но не нямаше нито едно от тях. Щях да затворя очите си но тогава някой почука на вратата. Станах без да се замисля и отидох до вратата като я отворих и тогава всичко стана Черно.....