През очите на един мафиот

отново караници (2)

• седмица по-късно •

-събудих се в една Черна стая нямаше никой беше пусто. Очите ме боляха също и тялото. Опитах се да стана но бях завързана.
С: КАКВО СТАВА ТУК? ЕХОООО? ИМА ЛИ НЯКОЙ? ОТ ВЪРЖЕТЕ МЕ! -извиках и се дърпах. Скоро вратата се отвори и от там влязоха някакви мъже с още един човек който го носеха. Чакай това да не би да е.....
С: ЧОНГУК!
Ч: С-сана? -хвърлиха го на земята и излязоха от стаята.
С: какво става? Защо си целия син? Добре ли си?
Ч: ти добре ли си? Почти цяла седмица те чаках да се събудиш. -придвижи се към мен въпреки че ръцете и краката му бяха завързани.
С: аз съм добре!
Ч: липсваше ми! -доближи се още и сля устните ни в едно като задвижи устните си. Аз отвърнах, но се отделих като заврях главата си в вратът му.
С: Чонгук кога ще се махнем от тук?
Ч: не знам. Надявам се скоро да научат къде сме!
Ч: а иначе Суно плака ли за мен?
С: да и то много!
С: а какво стана с теб че те отвлякоха? -погледнах го.
Ч: ще ти разкажа след като се махнем от тук. -един от мъжете който доведоха Чонгук дойде и го вдигна.
?: айде стига ти толкова!
С: н-не! Коки как така ще го оставиш да те пипа?
?: а искаш ли аз теб да пипна? -доближи се.
Ч: НЕЕЕЕЕЕ!! Не пипай чуждо момиче защото после ще патиш!
?: аз да патя?
Ч: да ти.
?: хмм нека видя как ще патя! -взе ме като ме остави на леглото и ме отвърза. Погледнах Чонгук който кипеше от нерви,но му направих знак да го извика.
Ч: ей момче виж кой идва! -той стана и аз използвах времето да взема вазата която беше на нощното шкафче и го ударих с вазата в главата от което той падна на Земята и не стана. Видях че имаше и ножче за това го взех и отидох до Чонгук като го отвързах. Той стана и ме хвана за ръката.
Ч: знам тайния изход! -излязохме от стаята, но ни посрещна един от мутрите.
?: охоооо?? На къде така и то за ръчичка? -започна да се доближава, но аз го наръгах с ножчето което имах в ръката.

Ч: добрее....това беше бързо! Дай ножа на мен. -каза като го взе от ръката ми и отново тръгнахме и скоро бяхме до входната врата, но някой викна подир нас.
Ч: БЯГАЙ!
С: НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯ!
Ч: САНА КАЗАХ БЯГАЙ! -бутна ме, но аз не тръгнах.
Ч: ВЗЕМИ. -даде ми ножа.
Ч: СЕГА БЯГАЙ!
С: НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯ! -виждах мъж който слизаше по стълбите викайки.
Ч: САНА ИЗЧЕЗВАЙ ПРЕДИ ДА СА ТЕ НАКОВАЛИ АЗ ЩЕ СЕ ВЪРНА ОБЕЩАВАМ!
С: но....
Ч: БЯГАЙ! -бутна ме навън, но аз не знаех какво да правя. Най-накрая реших да рискувам. Огледах се наоколо и нямаше никой. Изтичах до вратите на имението и излязох. Но Чонгук остана него може да го.... Ъх.... Санаааа..... Видях че идваше един чисто черен ван. Дано Чонгук се върне жив и здрав. Скрих се зад едно дърво и изчаках джипа да влезе, но той спря точно на входа. Излязоха няколко мъже плюс една жена. Чакай това... Ара ли е? Обърна леко лицето си и да тя беше. О не тук вече ще а убия не ме интересува каквото ще да става. Тръгнах към тях, но те влязоха в имението реших да я извикам и тя се обърна.
А: ти какво правиш тук? -каза като тръгна към мен.
С: аз какво правя ли? Ти какво правиш?
А: поставям съпруга си на място.
С: но сега аз ще поставя теб!
А: хванете я и я убийте тази ку*ка!
?: но.....
А: СЕГА! -единия ме хвана но забих ножа в корема му като го надълбах дълбоко. Той извика.
А: ку*чка! -хвана ме за косата, но аз бях бърза и сложих ножа до хрущяла и.
С: ОЩЕ НЯКОЙ НАПРАВИ ЛИ НЕЩО ГРЕШНО ТЯ СИ ОТИВА.
?: госпожо.....
С: КАЗАХ! -доближих го леко и тя изрева. Ревла. Видях как един излиза от къщата с Чонгук насочил пистолет към главата му.
?: а ти убиеш ли я и той си отива.
С: пусни го или тя си отива!
?: момиче аз какво казах преди малко? -доближи се докато буташе Чонгук напред.
Ч: Сана пусни я.
С: Чонгук ти добре ли си?
Ч: САНА ПУСНИ Я!
С: н-няма!
Ч: САНА КАЗАХ.
С: няма да я пусна! Тя какво ли не ни стори и ти държиш да я пусна?
Ч: Сана не повтарям повече!
С: добре знаеш ли, живей и без мен. -пуснах я като носочих ножа към себе си.
Ч: Сана не!
С: чао Чонгук! -намушках се и после не помня какво стана. Само чувах от време на време Чонгук как викаше. Е поне се махнах от този свят. Вече не чувах нищо и се появих на една бяла поляна.
?: о хей, аз съм Ангел пазителя ти!
С: ти?
А-П: да, защо се намушка?
С: защо не?
А-П: ами имаше уникално бъдеще с него!
С: глупости нямах просто явно така ми е писано да живея.
А-П: не наистина бъдещето ти за напред щеше да е повече от добро! Нямаше да е като миналото ти.
С: че какво общо има това с миналото ми?
А-П: не знам..... Но мога да ти кажа, че баща ти съжалява за това което е направил!
С: баща ми?
А-П: мхм!
С: и от къде знаеш?
А-П: момиче аз съм с теб в миналото и сегашното ти време. Следя те навсякъде където си!
С: wow наистина? Не знаех..... Всеки ли има неговата дарба?
А-П: да, но не се случват когато ти искаш. Идват сами без повод! Ела да седнем.
С: къде?
А-П: не виждаш ли?
С: малкия стол ли? -посочих го учудено.
А-П: не е малък просто ти си висока. -седнах и ме накара да седна и аз като започна да ми говори нещо, но аз не я чувах.
А-П: ехоооо!?
С: да?
А-П: за кого мислиш?
С: за никой.
А-П: виждам, защо прибърза да направиш най-голямата си грешка?
С: защото ми писна, а и нямаше смисъл.
А-П: глупости нямало! Ти ако се водиш по свирката на Ара е много ясно, че ще направиш така.........