През очите на един мафиот

черните рози 🥀 (2)

-на вратата беше доставчик.
Дост: здравейте храната която поръчахте! -даде една чанта на Чонгук като той беше извадил пари от джоба си.
Ч: да благодаря!
Дост: лек ден!
Ч: благодаря и на вас. -каза след като затвори и сложи торбата на масата и извика Суно.
Ч: не се стресирай аз съм тук. -седна на дивана и Суно слезе долу тичайки.
С: но ти не знаеш какво съм приживяла докато живях с него! -креснах от нищото.
Ч: успокой ли се?
С: но ти не знаеш....
Ч: питам те успокой ли се? -стана.
С: да.
С-но: како Сана добре ли си?
С: не Суно не съм добре. -отидох горе в стаята ни и седнах на леглото като взех телефона си.
С: трябва да се махна иначе той ще ме преследва! -при всяко мигване аз виждах лицето му. Виждах как ме гледа дори и пипа. Извиках от страх като се качих на леглото и Чонгук нахлу в стаята.
С: Чонгук той е тук!
Ч: Сана никой няма! -приближи се но аз не му дадох.
С: моля те недей искам той да се махне, моля те!
Ч: но Сана никой няма в стаята само аз и ти сме!
С: напротив тук е! -седях и плаче докато този Итън седеше и ме гледаше така нахално.
С: МАХНИ ГО! -хвърлих лъзглавницата по него, но Чонгук я взе и седна до мен като ме прегърна.
Ч: Сана никой няма тук! Виж сама аз и ти сме. -по едно време и Суно дойде.
С-но: тати какво стана?
Ч: нищо Суно иди си в стаята!
С-но: но кака Сана плаче! -дойде и той на леглото като ме прегърна.
С-но: како Сана добре ли си? -кимнах в одобрение.
Ч: сега по-добре ли си? -кимнах отново като се подпрях на рамото му. Той целуна главата ми.
С: може ли вода?
Ч: да аз ще.... -щеше да стана, но го спрях.
Ч: Суно ще идеш ли да налееш на кака Сана вода?
С-но: да! -стана от леглото и излезе от стаята на бегом.
Ч: виж Сана съжалявам за това което ти се е случило, но те ще си платят!
С: лошо ми е! -започна да ми се повдига той ме вдигна и ме занесе в банята. Аз се надвесих над тоалетната чиния и повърнах няколко пъти като той държеше косата ми за да не ми пречи. Накрая ми олекна и измих лицето си като се подпрях на плота.
Ч: още ли ти се повдига?
С: не. -разстворих ръцете си за да ме хване защото всичко ми трепереше. Той разбира се разбра намека ми и ме взе като ме постави на леглото да легна.
С-но: повърна ли? -погледна Чонгук който видимо беше притеснен. Кук кимна и седна отново до мен и ме подпря на себе си.
С: Суно по-надалеч от мен може да съм болна!
С-но: съжалявам како Сана! -легна до мен и ме прегърна.
Ч: не така Суно!! -дръпна го, но аз му попречиха за това Суно остана отново до мен.
С-но: надявам се да си добре.
С: ще се опитам да поспя за да ми мине! -целунах главата му тогава Чонгук ни прегърна и двамата.
Ч: толкова много ви обичам! -целуна ме по главата отново.
Ч: не мога без вас колкото и да крия не мога без да се закача с вас или скарам. Вие ме правите щастлив даже повече от това! Гордея се че с теб станахме повече от нещо Сана! -целуна ме за кратко по усните.
Ч: гордея се че имам син който е разумен за постъпките си че прави повече пакости!
С-но: татееее!!!
Ч: аз да си кажа. -засмяхме се при казаното и се спогледахме в очите с Кук.
С: а аз се радвам че винаги се извиняваш за постъпките си! -целунах го по усните като той я задълбочи и ни зави през глава, но аз го прехапах без да искам. Ами не точно беше нарочно защото не се въздържа при моменти.
Ч: заболя! -отви ни и видя кръвта си която течеше.
Ч: много си гадна!
С: това беше защото винаги не се въздържаш.
Ч: както и да е ела да си легнам и да си почиваме.
С: но ние сме!
Ч: аа, епа, нищо! -зави ме и аз се обърнах към Суно.
С: съжалявам!
С-но: няма нищо аз съм виновен защото работата ми не е тук.
Ч: да нали и аз това си викам!
С: Куккк!!!
Ч: добре де. -каза след като захапа тихо вратът ми.
С-но: ама засрамете се малко!
Ч: а да съжалявам. -отдръпна се леко и се обърна на другата страна.
С-но: ами така де.... Има малко дете при вас!
С: но това дете знае повече от нас. -започнах да се заяждам и аз с него.
С-но: добре съжалявам позаядих се малко. Тате прости ми! -усмихнах се при чутото.
С-но: тати! -отиде при него.
С-но: спи! -прошаптя тихо.
С: добре остави го явно е изморен!
С-но: може ли да легна при теб? -шептяхме за да не го събудим.
С: разбира се ела. -разстворих ръце и той се вгуши в мен.
С-но: много те обичам како Сана!
С: и аз теб маник.
С-но: не искам в никакъв случай да ме оставяш!
С: няма да го правя!
Ч: по-тихо моля.
С-но: съжаляваме!
Ч: прието е. -обърна се към нас.
Ч: гладни ли сте?
С-но: даааа!!!
Ч: а ти бебче? -каза след като сложи един кичур зад ухото ми.
С-но: иуууууу!!!!!
Ч: какво?
С-но: бебче?
Ч: какво има в това?
С-но: гнусно е да и казваш така!
Ч: гнусно? -погледна го с тъп поглед.
С-но: ами да гнусно е!
Ч: я стани и иди да си измиеш ръцете и не ми казвай кое е гнусно и кое не е.
С-но: ами гнусно е!
Ч: стани!
С-но: добре де. -стана и излезе сърдит от стаята.
Ч: дете.
С: казва го защото не разбира какво се цени в живота!
Ч: така е! -стана от леглото.
Ч: хайде долу е храната! -каза преди да излезе от стаята. Аз последвах примера му и го настигнах като се засилих и му се качих на гърба.
Ч: какво...
С: хехе!
Ч: Сана!
С: ами искам внимание!
Ч: искаш? -попита като ме намести така че да му е удобно за да ме погледне.
С: да!
Ч: довечера става ли?
С: хмммм!! Какво за довечера?
Ч: Санаааа!! -изкикотих се.
С: добре де, но какво ще правим довечера?
Ч: наистина ли? -пусна ме на Земята и се обърна към мен.
С: да.
Ч: нали искаш внимание?
С: дап?
Ч: ами довечера ще го имаш. -тръгна отново към кухнята.....

• няколко часа по-късно (23:09) •

-часът беше някъде към 23 и ние се прибирахме от вечерната ни разходка един вид ходихме на семейна вечеря с Суно и Чонгук. Таа... Прибрахме се и всеки се качи по стаята си като нашия хубавец беше пийнал леко.
Ч: как си сладурано? -приближи се леко към мен.
С: ами.... Добре, ти?
Ч: нали каза че искаш внимание?
С: да, но ми мина мерака.
Ч: аааа, няма такива! -приближи се още и сля устните ни в едно......