През очите на един мафиот

Фигурките

•• SKIP TIME ••

-наядохме се и се връщахме обратно в имението на Чонгук като той не говореше абсолютно през цялото време изглеждаше умислен. Да не би да е заради така наречената му "жена"?
С: Кук? -не ме отрази.
С-но: тати! -побутна го леко и Чонгук се стрестна.
Ч: да?
С-но: кака Сана щеше да те пита нещо!
Ч: да Сана, какво има?
С: къде си се замислил?
Ч: ъъъ... Не съм просто.... Ме боли леко главата. -оплака се той докато влязохме в имението.
С: сигурен ли си?
Ч: да..... Суно ти може да слизаш аз трябва да кажа нещо на кака Сана!
С-но: добре! -слезе от колата и влезе вътре като останахме двамата.
С: пак ли ще ми казваш нещо за "жена" ти?
Ч: ами.... Трябва да и искам развод Сана!
С: ами иди защо ми казваш?
Ч: за да ми помогнеш.
С: и с какво по-точно?
Ч: с много неща!
С: абсурд аз да ти помагам за неща който после ще съм виновна?
Ч: не.
С: няма да станее!
Ч: добре пребирай се. -кресна той.
С: ами лекарят?
Ч: иди сама! -развика се.
С: щом казваш. -излязох от колата и затворих вратата леко като влязох вътре без никакви емоции който имах. Суно ме посрещна на вратата прегръщаики ме.
С-но: како Сана искаш ли да ти покажа стаята си? -погледна ме.
С: разбира се! -усмихнах му се колкото и да не исках.
С-но: хайде! -дръпна ме за ръката и се качвахме нагоре по стълбите докато не стигнахме една синьо бледова врата. Натисна дръжката и вътре беше като царство. Имаше всичко от което Суно се би нуждаел. Явно Чонгук не си играе с парите който изкарва, а и трябва ли? Влязохме вътре и Суно се лепна за играчките си. (Суно е на 5 и половина. Лека промяна в годините)
С-но: тези фигурки ги купи тати преди месец! -показа ми анимационна фигурка на Хълк и Спайдър-Мен.
С: хубави са! -не разбирах много от тези неща, но не исках да се сърди.
С-но: наистина ли ти харесват?
С: да!
С-но: тогава искаш ли една? -подаде ми Спайдър-Мен фигурката.
С: не, не те са за теб! -върнах му я.
С-но: нали каза че са хубави!
С: да, но ако я занеса в вкъщи мама ще я изхвърли! -излъгах защото не исках да взимам каквото и да е от него.
С-но: защо? -запита зачудливо той.
С: защото съм голяма, а и трябва да напредвам над работата! -браво! Браво Сана все едно той разбира. Колко тъп отговор.
С-но: значи искаш да ми кажеш, че един вид не харесваш мойте играчки?
С: глупости не! Нямах това предвид! Просто съм твърде голяма за да се занимавам с играчки.
С-но: не ги харесваш! -каза мрънкаики под носа си.
С: какво?
С-но: не ги харесваш! -този път 
го каза леко силно.
С: напротив! Аз харесвам Спайдър-Мен! -той ме погледна.
С-но: ами вземи го тогава! -подаде ми го пак, но аз отново го върнах.
С: няма да взема нищо. У нас имам доста!
С-но: наистина ли? -кимнах.
С-но: ще ме вземеш ли с теб тогава за да ги видя?
С: ами ако имаме път натам..... Да!
С-но: йейййй!!! Ще кажа на тати! -тръгна да излиза.
С: но той го няма! -спря се.
С-но: а къде е?
С: не знам. По работа?
С-но: ох! -дойде и седна на леглото.
С: има ли нещо?
С-но: не просто..... Мама ми липсва....
С: майка ти?
С-но: да! Преди мама и тати много се обичаха даже мама щеше да роди, но нещо и стана и не донесе сестра ми.... -ще ли да имат още едно дете? Защо не ми го е казал? Но каквото и да се прави той знае че има майка и тя ще остане негова завинаги. Каквото и Чонгук да направи той отново ще я иска.
С: но не се ли сърдиш на мама че те е извела навън в най-голямата жега?
С-но: не, но..... Просто я искам! -започна да подсмърча леко.
С: хейй!! -клекнах на нивото му и взех главата му в ръцете си.
С-но: тати ще доведе ли мама? -отново подсмърч.
С: ах, не знам но моля те не плачи! Тати сигурно ще доведе мама. Имал му вяра! -прегърнах го. Колкото и да не исках да чувам за нея ме болеше че Суно се разстройва заради нея. Ще трябва да пиша на Чонгук. Отделихме се и го погледнах.
С: стои тук аз сега ще дойда! -кимна и аз станах като излязох от стаята и отидох долу като взех телефона си. Реших да пиша на Чонгук съобщение.