През очите на един мафиот

love and cry

• сутрин 12:05 •

-събудих се с много добро настроение и то е че Ейдън беше до мен спеѝки сладко. Не мога да кажа че снощната вечер не ми е харесала, а напротив хареса ми. Като за първи път с него той беше нежен нямаше проблеми с който да се оплача. Целунах го по устните и той взе да се пробужда отвръщаики ми. Отделих се и той ме придърпа към себе си.
Е: как спа госпожице? Имате ли болки?
С: добре спах и не нямам болки всичко е наред!
Е: мммм, радвам се! Искаш ли да излезем навън за закуска?
С: ами..... Да защо не?
Е: хайде тогава! -стана, но телефона му звънна. Рекох да надникна но той го взе.
Е: сега идвам. -излезе от стаята. Аз реших да взема телефона си и да погледна отново съобщенията който Чонгук ми е написал последно. И те са 2 със едно гласово. "Сана моля те върни се у дома" "Хайде де, Суно не спира да плаче за теб" пуснах и гласовото и чух как наистина Суно плачеше, но ми каза. "Како Сана обещавам че повече няма да бягам, моля те прибери се" но как така ми е пратил гласово като те са при Ара?
Е: а! Защо не си се преоблякла? -оставих телефона и станах.
С: рових се из социалните мрежи.
Е: хайде преоблечи се аз ще те чакам долу! -взе дрехи от гардероба и излезе. Аз отидох и избрах някакъв аутфит защото видях че днес също времето е хубаво. Преоблякох се и взех телефона си като слязох долу и видях Ейдън преоблечен отново говорейки по телефона.
Е: да ще ти затварям после ще се чуем. -затвори и ме прикани да изляза първа навън. Тръгнахме към колата му.
С: с кой говориш от сутринта?
Е: приятели! -влязохме в колата.
С: и тези твой "приятели" нямат ли си работа?
Е: имат, но искат помощ от мен и за това.
С: и ти ли си мафиот?
Е: защо кой друг е мафиот?
С: ами шефа ми......
Е: знам!
С: тогава защоо.... Питаш?
Е: за да видя кой друг познаваш като мафиот!
С: за сега познавам теб и "шефа" ми!
Е: сигурна?
С: да!
Е: сигурна? -попита отново очаквайки да му кажа друго.
С: да!
Е: а какво правихте в Русия?
С: е нали ти казах. По работа!
Е: но каква?
С: е сега каква......
Е: Сана питам те!
С: добре де! Ходихме защото Чонгук имал важна мисия.
Е: само това?
С: мммм.... Да!
Е: добре. -тръгнахме на накъде.
С: но там не е пътят към ресторанта!
Е: ти ли караш или аз?
С: но не е натам!
Е: спри да спориш и млъкни. -караше известно време и стигнахме една изоставена сграда.
С: к-какво правим тук?
Е: слизаи!
С: защо? -той слезе от колата и ме изкара мен също.
Е: повече не повтарям! -скоро усетих игла забиваща се в вратът ми и така се отнесох в сън........