През очите на един мафиот

Чонгкук и.....?

Ч: ало Бин ще може ли да се отбиете с маркуча до у дома? -попитах докато взех марлята да се превържа, но това болеше повече от колкото мислех.
Б: кой маркуч бе човек? -отбеляза нервно. Спеше още.
Ч: Маркович бе лайно!
Б: стига бе..... -каза през въздишка.
Б: човек късно е кво пак е станало?
Ч: Сана е имала старо психо гадже и преди някви минути се яви на вратата и ме намушка.
Б: как така бе? Много ли?
Ч: е не е много ама боли, па ти си знаеш как е.
Б: ама коя беше таа Сана? Тая твоита ли?
Ч: да, че коя друга?
Б: хубаво аз сега ще се преоблека и ще мина да взема маркуча.
Ч: айде оди! -затворих като станах. Мамка му на това копеле, ще го убия само да го намеря. Ами ако Сана беше пострадала? Какво щеше да правя? Отидох горе и влезнах тихо в стаята. Видях че Сана се беше подпряла на лакътя си и галеше лицето на Суно който хъркаше.
Ч: аз ще съм в кабинета си ако има нещо ела и ми кажи!
С: но добре ли си, боли ли те?
Ч: добре съм бе любов само едно одраскване е.
С: не мисля че си прав!
Ч: е сега мисли си че съм. -взех една тениска от гардероба като я облякох.
С: ама ужасен си, какво да правя аз тук сама?
Ч: не знам, но ако ми намекваш да дойдеш не става! -тя ми се усмихнах широко.
С: моля!
Ч: не ти казах Сана.
С: ама....
Ч: не може!
С: много си гаден!
Ч: ами да защото не искам после аз да страдам.
С: е няма просто аз ще присъствам, а и нали съм ти асистентка!
Ч: но това не е включено с работата.
С: ами с какво е включено????
Ч: с друго, сега отивам!
С: хубаво тогава, аз ще ида да си направя кафе. -стана тя от леглото, но стана така че събуди Суно.
С-но: како Сана къдеее??? -стана и той подир нея.
С: отивам да си направя кафе.
С-но: вземи ме с себе си! -отвърна той като разтвори ръцете си.
Ч: а не, не давам да те носи!
С-но: но.....
Ч: Суно за срам ставаш едва 7 годишен си!
С-но: добре съжалявам аз ще ида с кака Сана. -ех тази кака Сана!!!
Ч: не че нещо, но тази кака Сана не е само един вид за теб.
С-но: тате, кака Сана е и за двама ни! -хвана Сана за ръка.
С: добре, стига те! Накарая ще стане така че не съм ничия. -предупреди тя като излязоха от стаята.
Ч: но Сана.... -излязох подир тях.
Ч: Сана! -тя се обърна докато мърмореше нещо на Суно.
С: какво Чонгкук? -спря се на едно място.
Ч: пий нещо друго без кафе!
С: а защо да не е кафе? -погледна ме въпросително.
Ч: защото е вечер, а доктора каза да не си товариш организъма с много кафета!
С: е няма де само едно.
Ч: Сана ти чуваш ли какво ти приказвах до сега?
С: добре де ще си направя някакво смути или не знам ще видя.
Ч: има чай ако искаш?
С: може ще видя! -обърна ми гръб и тръгнаха надолу. Тези пък кога ще дойдат и те? Отидох в кабинета си и започнах да крача като луд. Винаги те двамата са така, винаги ще закъснеят, иначе ако не дойдат на време не са те. Скоро вратата се открехна от нея се показа Сана с усмивка аз въздишах.
Ч: какво има скъпа?
С: имаш гостени! -отмести се за да може онези двамата да влезнат.
Ч: добре, свободна си! -тя седеше на вратата и показа само кафявото си око което на просто око би те сплашило. 🤣
Ч: Сана казах че си свободна!
С: нещо да ви донеса ли за пиене или......
Ч: не нищо, бягай сега! -тя не мърдаше. Аз отидох при нея и тя взе че затвори вратата.
Ч: но се махни от нея! -чуха се стъпките и да отдалечават кабинета ми.
Ч: къде ходите вие бе?
Б: ма ти кво си мислиш? Че вечер ей така се кара?
Ч: ма и вие сте едни.....
М(Маркович): а за какво дойдохме? -попита докато се прозя и седна на кожения диван.
Ч: а защо да не дойдеш? Важна ли работа имаше?
М: оооо и то много!
Ч: нали и аз така.
М: ох майчице, тамън щях да я разпоря......
Б: айде стига и ти, казвай кво има тря ли да до изчистим тоя? -обърна се с въпроса към.
Ч: не, не, не! Трябва аз да го направя това. Докато не го видя обаче пред очите си.....
Б: е кажи точен район в който може да се крие? Знаеш ли? -въздишах щом чух това. Едва сега трябва да мина на разпит чрез Сана, а тя като почне да ми ги разтача.....
Ч: ми щом знае къде е Сана значи е тук някъде в този район!
Б: е тук в този ама сигурен ли си?
Ч: а не бе. Аре моля те! До минимум ден трябва да се намери!
Б: е на теб ти е лесно да го кажеш защото не ходиш да го търсиш като луд.
Ч: шшш ей! Ама кой ти плаща? Кой ти дава дрога? Кой ти помага за кучките и вкарването на дрогата и кокаин?
Б: брей с какво взел да се защитава?
Ч: ало келеш не ми се репчи щото сега мога да те смеля! -бутнах го да седне на дивана докато Маркович беше застанал пред нас.
Б: боклук смотан кой е спасявал смотания ти задник докато си бил прострелян на две места? -опули ми се той докато изкарваше цигара от кутията си. Така ми причерня че станах едва ли не като бик. Избутах Маркович и се нахвърли на Бин като го хванах за яката и го вдигнах.
Ч: нито съм пиян, нито съм залян така ще те пречукам че и майката ти която те е родила нема да те познае!
Б: само майка ми не замесвай че да не замеся аз твойта кучка Сана!
Ч: моята Сана ли бе? -направо го накарах да лапне цигарата докато го сложих на дивана да го душа, но през вратата влезе Сана която веднага извика.
С: не Чонгкук пусни го! -започна да ме дърпа но аз не се подадох.
С: Чонгкук пусни го детето е тук! -отново ме задърпа, а тоя Бин започна да синее.
С: ЧОНГКУК СИНЪТ ТИ Е ТУК И ГЛЕДА КАК УБИВАШ ЧОВЕК ЧОНГКУК!
С: А ТИ НЕ ГЛЕДАЙ МАМКА МУ ПОМОГНИ МИ!! -дръпнаха ме с Маркович настрани и видях изплашеното лице на Суно.
С: хайде с мен! -дойде до мен, но аз я избутах докато гледах този неблагодарен боклук как се мъчеше да си поеме въздух. ПУКНИ! Толкова бях изнервен че ми идеше да счупя всичко това което беше тук.
Ч: ИЗЧЕЗВАЙ ОТ ТУКА БЕ КЕЛЕШ, ВЪОБЩЕ НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ГЛЕДАМ! -изкрещях и стреснах Суно без да искам. На това дете му докарахме травма вече.
Б: ееее нали искаш да го намериш? Дали няма да стане обратното Чон? -каза преди да излезе от кабинета с Маркович. Копелета. ДЪРТИ КОПЕЛЕТА! Изнервих се и съборих всичко от масата, а Сана отиде до Суно и го изкара от кабинета. Започнах да чупя всичко което имаше. Бах ядосан на цял свят даже много повече.