През очите на един мафиот

Хмм.. 🤔🤫

Обърнах се и видях мама с Суно.
М: какво става тук?
С: нищо тръгваше си!
М: ти къд ходиш така цял месец?
Ч: аз..... имах проблеми!
М: проблеми? И защо не дойде тук за да ги разрешим? Нали сме семейство вече, имаме си бебче даже? -слезе лека по-лека по стълбите придружена от Суно.
Ч: да, да ни е честито!
М: а на къде пак си тръгнал?
Ч: трябва да замина за известно време, но ще се върна стига да оправя проблемите си!
М: бягаме като.... -спря се и тя като погледна Суно.
Ч: напротив не бягам дойдох да ви кажа за да не тъжите!
М: а тази жена? Това дете и другото което е в нея? -посочи ме.
Ч: не знам госпожо Шери, трудно е, искам да се измъкна от тези проблеми час по-скоро!
М: с какво трябва да помогна за да се измъкнеш? -Чонгкук ме погледна.
Ч: Сана би ли взела Суно и да идете горе?
С: не споменавай името ми нещастник!
М: еее Сана! -въздишах като хванах Суно под ръка и се качихме горе.

• Г.Т. Чонгкук •

М: ела да седнем! -прикани ме тя.
Ч: няма нужда защото съм доста изнервен!
М: добре разказвай.
Ч: трябва ми стабилен адвокат защото преди месец и половина стана нещо жестоко и затънах целия!
М: знам Сана ми е разказвала доста пъти, но като става дума за адвокат ще ти услужа с един той ми е братовчед и е много печен ще ти дам номера му и ще говорите няма проблем, а за друго какво да помогна?
Ч: с нищо ще се оправя сам!
М: Чонгкук вие отново се карате защо така? Не се ли разбирате?
Ч: разбира ме се но тя не е накеф да ме вижда щом и казах че заминавам!
М: никъде няма да заминаваш ще седиш тук до нея защото сега и предстой тежка бременност и няма да е лошо да си до нея!
Ч: няма да иска да говори с мен госпожо Шери.
М: не ѝ обръщай внимание прави го от яд ще се оправи и ще ти прости, трябва ѝ време за да събере мислите си!
Ч: благодаря ви!
М: няма защо, сега гледай като идеш горе да не се карате пак.
Ч: няма обещавам! -Шери стана и отиде в кухнята а аз отидох горе. Почуках на вратата след което влязох.

• Г.Т Сана •

Седяхме си с Суно и редяхме пъзел докато на вратата не се почука. Разбира се станах от пода и тогава влезе Чонгкук.
С: тръгваш ли? Хайде ще те изпратя. -тръгнах към него, но той хвана ръцете ми.
Ч: няма размислих, няма да заминавам ще се оправя!
С: с на мама помощта нали?
Ч: оф Сана стига важното е че ще замажа положението!
С: ще замажеш.... Тръгвай си!
Ч: Сана моля те!
С: какво ми се молиш да не би случайно да си грешник, че да се молиш?
Ч: да грешник съм за това ти се моля. -погледнах в страни.
С-но: аз.... Излизам.... Ще отида при баба Шери! -взе пъзела който започна да реди с себе си и излезе.
С: колко си жалък знаеш ли? Знаеш ли колко хубаво щеше да е ако ти не се занимаваше с тези тъпи наркотици?
Ч: Сана тези тъпи наркотици ми донесоха голям проблем, но това не го казах на майка ти защото и тя щеше да реагира като теб и щеше да получи инфаркт нали?
С: само не говори така за мама защото много здраво мога да те ударя! -отскубнах се от него и седнах на леглото.
Ч: добре давай само това не бях получавал до сега.
С: изчезни от тук.
Ч: не искам да си ида у дома сам!
С: взимай си Суно и си тръгвай аз с теб повече няма да се занимавам!
Ч: стига де Сана мислех че не си го мислила реално!
С: но го помислих защото ми писна от твоите тъпи проблеми.
Ч: да за теб са тъпи, но за мен не са защото сам се оправям с всичко!
С: ами ти не споделяш, ако беше споделил По-рано нямаше ли да има сега полза?
Ч: каква полза?
С: ами помисли малко за това тази глава е на раменете ти!
Ч: ти пък все едно мислиш.
С: какво? А не мисля ли? Бях се побъркала за месец защото теб те няма и не знам къде си какво правиш и с кой си!
Ч: е бях в Тегу сам и размишлявах! Хубаво е човек да остане сам с мислите си за месец!
С: ами сега също може да направиш така но с Суно не сам.
Ч: абсурд няма да се махам от тук вече това беше!
С: добре щом така си решил? -станах от леглото и му дадох куфара на Суно който беше приготвен. Не бих оставила детето с него но се налага.
Ч: няма да си ида сам вкъщи ти казах! -бутна куфара и ме погледна лошо.
С: не ме интересува дали ще си сам просто се махни!
Ч: Сана аз сам няма да си тръгна от тук!
С: Чонгкук първо да си помислил преди да си заминал като мръсна кучка!
Ч: мръсна кучка ли?
С: и мама щеше да го каже, но се спря заради Суно. И на нея ѝ писна да чува как викам с теб по телефона всеки ден!
Ч: Сана ти чуваш ли се какви ги приказваш?
С: чувам се прекрасно.
Ч: щом е така какви са тези думи който ги говориш?
С: такива думи, който би те накарал да помислиш поне малко!
Ч: малко?
С: не знам!
Ч: стига Сана знам, че ги говориш в яд тези неща и те разбирам защо, но моля те прости ми! Знам че в момента си ми нервна за това че избягах и се скрих, но не аз спасявах нас защото ако бях тук Суно всеки ден щеше да гледа какво става у дома!
С: щял да гледа...... Та ти знаеш ли че Суно плачеше с всяка изминала вечер заради теб? Плачеше защото аз тъпата го лъжех че като заспи на сутринта така нареченият му баща ще е тук и ще му даде играчките за който мечтае. Ходихме до у дома (къщата на Чк) за да видим дали си там, но уви те нямаше и той отново започваше да плаче. Всеки ден вдигаше температура и аз се страхувах да не му стане нещо заради теб! -той не реагираше, мигаше на парцали и гледаше ту към мен, ту към земята.
С: не ме гледай, съвземи се, влагай малко ум и сили нищо лошо няма в това. -той ме погледна смутено.
Ч: наистина ли искаш всичко да свърши тук и сега?
С: казах това което искам.
Ч: наистина?
С: да наистина.
Ч: след толкова много време ти решаваш да ме напуснеш?
С: не съм виновната аз Чонгкук, виновният си ти и изцяло ти, ти направи това че да се стигне до тук! Сега сам размисляй над глупавите ти грешки който направи. -оставих го сам в стаята и слязох долу. Заварих Суно по средата на хола.
С: хей, какво правиш там? -приближих се още някой сантиметър към него и зърнах лицето му чийто бузи бяха подути.
С: защо правиш този фейс?
С-но: харесва ми, а ти сдобри ли се с тате?
С: то.... Такова.... Да!
С-но: како Сана писна ми да лъжеш, ако мен ме няма ще бъдете ли по-добре?
С: глупости Суно, какви ги говориш? Защо говориш така?
С-но: говоря така защото ми писна от вашите лъжи. Един ден сте заедно в друг скарани, в друг обратното, какво има че сте така?
С: виж....
Ч: просто кака ти Сана не иска да съм до нея това е! -чу дебелия глас на Чонгкук идващ към нас.
С-но: наистина ли?
С: пълни глупости, баща ти какви ли не глупости не би измислил само и само да му повярват! -бях хваната грубо за ръката и залепена за стената като гледах ядосания поглед на Чонгкук.
Ч: в мое присъствие никой не си позволява да говори така за мен в това число влизаш и ти, даже не ме интересува че си бременна ще те ударя така че ще го запомниш цял живот!
С: добре давай да видим!
Ч: момиче не си играй с огъня.
С: Чонгкук на мен ми писна да бъда винаги тъпата и винаги да падам толкова ниско и то заради теб. Това не е игра, аз не съм една тъпа играчка на конци, аз съм човек с чувства, не съм някаква кукла на конци която ти си хванал и си започнал да играеш с нея както ти падне. Аз съм човек с права проумей го това! -той седеше и ме гледаше все едно щеше да направи нещо.
Ч: и на мен ми писна знаеш ли, и на мен ми писна да бъда мил. Знаеш ли Сана, можем да си дадем сбогом. Беше ми приятно да съм с теб, беше ми приятно да те правя щастлив по всякакъв начин и други. -пусна ме и се отдалечи леко, а сърцето ми започна да бие като лудо. Все едно се счупи на две и....
Ч: хайде Суно иди и си вземи багажа и да тръгваме! -Суно го послуша и тръгна нагоре.
Ч: ето поиска го, направих го. Сега доволна ли си? -аз не издържах и просто се махнах от помещението. Отидох горе в стаята си където заварих Суно плачещ.
С: хей, мъник не плачи! -отидох до него и го прегърнах.
С-но: како Сана защо стана така? Не се ли обичате вече с тате? -попита хлипайки докато малките му ръце не ме прегърнаха.
С: Суно..... погледни ме! -накарах го да ме погледне в очите докато моите се насълзяваха.
С: ние с теб ще се виждаме, ще си говорим, ще те взимам, ще ходим по парковете и ще се забавляваме заедно! Не си мисли че сега като се разделихме с баща ти всичко приключва и то с теб. За теб ще имам време и ще те взимам при себе си, сега събери багажа си и тръгни с баща ти за да не го ядосаш излишно, става ли! -той кимна и се отдалечи от мен.

•20 мин по-късно •

Чонгкук и Суно тръгнаха преди 20 минути че да не и повече, Суно плака но аз го успокоих и Чонгкук направо го грабна като тръгнаха. Аз се сринах напълно, не очаквах че ще иска да се раздели с мен, мислих че ще ми каже нешо друго но не и това. Забога какво става не разбрах. Лежах известно време на леглото си но станах просто не издържах. Преоблякох се и излязох от вкъщи защото се задушавах.

• час по-късно •

К: Боже, наистина ли? Много съжалявам за случилото се! -даде ми лека прегръдка.
С: не съжалявай Крис, явно така е трябвало да стане.
К: ти бъди добре....
С: аз.... Трябва да ти кажа нещо...
К: разбира се, кажи?
С: ами аз......

Следва продължение.. 😘🫶

.................................................................
Хелол, хелол!!! Ами то аз пак нещо стана, но ето има главааааа. Надявам се да ви е харесала и тя! 🙃 Е, до нови срещи guys 🫶😘