детето?

248 9 4
                                    

-какво прави тя тук ЗАБОГА!??? Дойде и ме прегърна силно      

^главата на Сана^

-не ми се стоеше в тази дупка тук, реших да изляза и да ида да вида какво прави любимият ми "шеф" когато асансьора спря на 5-ти етаж и отвори врати. Видях как някъкво момиче прегръща jungkook. ОМГ има си гаджееее?. Излязох и той се обърна към мен носеше сандвич с кафе.
Сана: може ли да изляза на въздух!?
Jungkook: не, тъкмо ти ми трябваше! -изблъска въпросното момиче и ме хвана за ръката, като ме вкара в кабинета му. Започна да диша леко тежко като беше притиснал тялото си максимално до моето. Гледахме се в очите и никой не каза и думичка. Накрая се отдели.
Jungkook: може... - тогава телефона му звънна и той вдигна.
Jungkook: да? КАКВО? КАК ТАКА. ИДВАМ! -излезе бързо от кабинета му. Амиии не знаех какво да правя за това излязох и видях тази която беше прегърнала jungkook.
Арa: какво прави с годеника ми!? -моля годеник? Женени са?.
Сана: ъъъ нищо! -гледаше ме с много гаден за мен поглед.
Арa: повече да не съм те видяла до него, иначе -направи лека пауза.
Арa: ще патиш много зле! -кихнах и тръгнах към асансьора. Тази луда ли е? Качих се горе на етажа ми и влязох в кабинета си, взех малката ми чанта и излязох от кабинета. Скоро и от кампанията. Реших да ида и да си взема нещо за пиене,а и корема ми къркори. Видях един магазин,влязох. Взех си едно кафе и един сандвич пък до 18:00 ще издържа. Платих нещата и тръгнах пак към кампанията.

^главата на Jungkook^

- Мелани ми звънна и ми каза, че някакви са дошли да ме търсят и са искали да вземат суно. Веднага тръгнах натам. Само се надявам да не е оная мутра ще му строша муцуната. До няколко минути бях пред имението, не се колебах много и влезнах вътре. Видях как се качваше нагоре, веднага отидох до него и го дръпнах. Той падна, хванах го за яката и започнах да го налагам. Мелани се опита да ме отдръпне, но я бутнах настрани, скоро копелето беше в безсъзнание. Добре че беше сам. Качих се горе и суно плачеше, а Алиса го успокояваше. Взех суно на ръцете и погалих леко главичката му. Тогава спря да плаче. Така заспа, поставих го на леглото му и го завих леко.
Алиса: какво стана с онзи? -не казах нищо и излязох от стаята, като отидох долу. Мелани я нямаше , извадих телефона си и звъннах на Джеймс, той ми вдигна
Джеймс: да , какво има?
Jungkook: ела и извади един труп от имението!
Джеймс: окей -извадих пистолет от един шкаф и гръмнах мутрата. Не исках да имам проблеми повече и то за него. Джеймс след близо 10 минути дойде. Мелани дойде лицето и беше леко подуто, погледнах Джеймс.
Jungkook: изведи го и повече не искам да го виждам -той кимна и изведе мутрата от имението. Отидох до Милани и я прегърнах, тя заплака горчиво
Jungkook: хей, не плачи! -изтрих очите и , погледна ме.
Мелани: синко, ако не беше дошъл...
Jungkook: шшттт!
Jungkook: иди и почини малко! -тя не каза нищо и тръгна към стаята си. Проверих колко е часът, беше 18:00. Набрах номера на Крис. Тя ми вдигна
Крис: да шефе? Какво има?
Jungkook: може да си тръгвате, кажи и на Сана, че и тя е! А и утре може да отсъствам и може Каръл да ме за замества!
Крис: добре, както кажете! -затворих и седнах на дивана, започнах да мисля за Сана. Защо има толкова хубава коса, а този аромат който има. Уникална е, но си обещах да не се влюбвам. Станах и отидох горе в стаята си. Видях как Алиса гледа към прозореца
Jungkook: може да си тръгваш! -подскочи след като чу гласът ми. Обърна се към мен.
Алиса: ще можете ли....
Jungkook: да, ще мога! -извадих пари от скритият джоб на сакото ми и и дадох 100 лева.
Jungkook: ето ти дневната! -тя кимна и взе парите, като излезе от стаята и от имението.

^главата на Сана^

-докато си гледах в телефона Крис дойде
Крис: шефа каза, че може да си тръгваме, а и утре може да не е на работа. Казвам ти го за да не объркаш после -кихнах взех си коженото яке и излязохме заедно от кампанията
Крис: ти къде живееш?
Сана: не съм много далеч, но съм с мама в едно градче. -стигнахме спирката , явно и тя ще патува с автобус?
Крис: аз живея в ****(името на градчето)
Сана: оле, и аз съм от там!
Крис: верно ли!?
Сана: да!
Крис: ехеее значи сме съседи! -и така си говорихме докато автобуса не дойде. Качихме се и си купихме билети, седнах ме заедно и пак си говорихме за какво ли не. След около 40 минути бяхме пред спирката на града. Слязохме и си разменихме номерата за бързо и всеки тръгна по посоката си...... Бях в нас и ям, защото вече умират от глад. Мама я нямаше което означаваше, че е на работа. Наядох се и се качих горе. Взех си душ и легнах, защото бях повече от изморена. Заспах.

^главата на Jungkook^

-реших да се обадя на Крис да ми даде номера на Сана (часът е 20:30). Даде ми го и го записах ами ако спи? Оф абе няма, Суно започна да плаче. Отидох до него и го взех. Накарах Мелани да направи мляко на Суно. Направи го и ми го даде, нахраних суно и той заспа. Оставих го на леглото му и го завих........Отидох до гардероба и изкарах боксерки и влязох да се къпя. Така и не разбрах защо Ара дойде? Изкъпах се като подсуших и нахлузих  боксерки и излязох от банята. Днес трябва да ходя до мафията. За да продам дрога, защото ако седи още тук би ме сполетял още един проблем. Облякох се набързо и взех дрогата от шкафа и я сложих в куфарчето. Излязох тихо от стаята и от имението и се качих в колата,като потеглих към клуба който ми каза....










-----------------------------------------------------------------
Следва продължение 😃💜

През очите на един мафиот حيث تعيش القصص. اكتشف الآن