През очите на един мафиот

черните рози 🥀 (1)

Ч: хайде Сана теб чакам!
С: а... Ъ да! -слязох и си взех телефона с нещата който бяха при мен......

• седмица по-късно •

Ч: Сана ние с Суно излизаме ако има нещо ми се обади!
С: няма проблем.
С-но: чао како Сана!!
С: чао Суно! -облякоха якетата си и излязоха. Като цяло седмица мина от както дойдохме е Тегу и съм някак освежена, пълна с енергия. Всяка сутрин излизам да тичам поне час което ми се отразява добре, а и така си поемам въздух. Един вид забравих за проблемите който имах колко до мама, мама е добре онзи ден се видяхме с нея. Суно даже спа една вечер при нея докато ние с Кук се забавлявахме. Излязохме на купон с приятелите му след като се прибрахме още нещо правихме и.... Така. Разбрах че обаче така нареченият ми баща е мъртъв за което се радвам. Колко до Матис пишем си от време на време и гледам да не ми личи че имам контакт с него, да знам не е редно, но какво да се прави? Седнах на дивана и взех телефона си като му звъннах и той ми вдигна.
М: здравей, маце.
С: стига с това не е забавно вече!
М: кога ще се връщате в Сеул, искам да те видя?
С: може би утре не знам.
М: жалко питай го кога ще си идвате и ми пиши после!
С: ммм.... Добре? Ти как си иначе?
М: аз съм добре оправям се за работа, ти как си?
С: много добре мисля като си дойда даже да си направя един график за сутринта!
М: супер за какво?
С: амиии... Един вид сутрешна рутина?
М: ахаа онова с тичането!!!
С: да същото, да не би и ти да го правиш?
М: не съм редовен когато мога.
С: супер! Ако искаш някой ден може да по бягаме?
М: става даже аз знам едно място което става само за тичане!
С: добре щом си съгласен? -станах от дивана.
М: окей, става ли да ти се обадя после че закъснявам?
С: да, да няма проблем чао.
М: чао! -затвори и аз реших да изляза защото си спомних че имах среща с една приятелка. Да и се запознах с доста хора от който са групичката на Кук. Има доста момичета. Обадих се на Леа и тя вдигна.
Л: момиче къде си чакам те от 5 минути???
С: съжалявам чак сега се сетих че се бяхме наговорили!
Л: няма нищо аз тъкмо поръчах кафе, капучино става нали?
С: да, да, да!
Л: щом казваш побързай!
С: ето още малко ми остана Леаааа!!!!
Л: ще затварям защото поръчката дойде. -не казах нищо и затворих като минах една пешеходна. Докато беше светнат пешеходния светофар реших да мина когато един силен мотор мина и щеше да ме блъсне, но някой ме издърпа и ме спаси. Обърнах се към въпросният човек и това беше.....
С: пусни ме психопат. -започнах да се дърпам.
?: не си мисли че ще може да се отървеш така лесно от мен, красавице! -опита се да погали бузата ми, но аз не му дадох, а и чух че Леа се извика от друга страна и той ме пусна като изчезна. Този път светофара беше на зелено и аз минах бързо като отидох при нея.
Л: кой беше този?
С: н-никой. -едва здържах краката си прави.
Л: Сана добре ли си?
С: не!
Л: кой беше онзи човек?
С: звънни на Коки! -тя извади телефона си и се отдръпна леко. Аз все още си спомням лицето му, спомних си как ме опипва и как ме насилваше да ме целува.
Л: до 2 минути каза че е тук. Сега ми кажи кой беше онзи човек?
С: СТИГА СИ ПИТАЛА АКО БЕШЕ НА МОЕ МЯСТО СЕГА И ТИ ЩЕШЕ ДА СИ ТАКА. -краката ми едва се държаха аз се опитвах да запазя самообладание.
Л: съжалявам, ела да седнеш! -помогна ми да седна на една от близките пейки.
Л: по-добре ли си?
С: не, не съм.
Л: добре кой беше онзи който те пипна?
С: човек който ме тормозеше от много години!
Л: защо не споделиш това на Чонгук?
С: защото ще го намери ще се здърпат и отгоре за капак ще го убие и изхвърли.
Л: ами това заслужава щом е научил къде си ще те преследва до живот!
С: Леа и ти си имала такива бивши нали?
Л: е чак бивши не, но имаше едни който ме тормозеха.
С: ами същото е. -станах защото чух гласа на Кук идващ от близката пешеходна пътека. Станах от пейката и се затичах към него и го прегърнах.
Ч: добре ли си? -взе главата ми като ме погледна.
С: да!
Ч: кой е бил този който се е опитал да те пипне?
С: нека се приберем и ще ти кажа.
Ч: добре прибираме се! Леа благодаря ти че ми се обади!
Л: няма нищо все пак и спасих живота!
Ч: благодаря.
Л: е надявам се като се оправиш да ми звъннеш?
С: ще видя ако..... -телефона и звънна.
Л: ще тръгвам че гаджето ме търси.
С: чао! -помаха ми след като тръгна.
Ч: кой беше онзи?
С: когато бяхме в гимназията бяхме с едно момче гаджета и ние наистина бяхме щастлива двойка. Както всичко си вървеше научихме че ще има нова ученичка в класа ми и ние някви радостни че ще имаме. Мина се седмица и тя дойде станахме приятелки даже ги започнах един с друг той уж не я харесваше, но ги видях да си говорят в женската тоалетна той разбира се ми се оправда и аз му повярвах. Казах си „айде сега да не ставам толкова тъпа" нали все едно съм си помислила че има нещо между тях. Мина се месец и той ми каза, че е трябва да замине.
Ч: чакай сега по по-лека трепериш цялата! -спря ме като ме приклещи на един ъгъл.
С: страх ме е!
Ч: от какво те е страх?
С: нали ти разказвам.
Ч: нека се приберем защото мисля че нещо не е наред с теб! -пусна ме като хвана китката ми и ме повлече. Няколко минути по-късно бяхме в нас. Той пусна китката ми и изчезна след малко дойде с една чаша вода.
Ч: ето. -подаде ми чашата и аз я поех като пих глътка.
Ч: по-добре ли си? -кимнах и седнах на дивана.
Ч: разказвай!
С: както ми каза че ще замине аз се окаях вече разрушена без гадже приятелки. Защото онази не идваше през дните в който бяхме на даскало. Питах го защо и той ми отговори че имал проблеми с техните и те са го преместили в друга гимназия. Аз му казах че може да се принесе при мен тъй като бях сама можеше да дойде при мен той „не аз трябва да замина не искам после заради мен да си имаш проблеми" и още кви ли не лъжи и на мен ми стана подозрителен щом онази не е на даскало и даже другите ми каза че са ги видели зад училището да се целуват. Аз тъпата не вервах. Тааа той замина онази никаква отново я нямаше аз си пасувах докато една вечер не видях как тя излизаше с момче. Реших да ги проследя защото фигурата на Итън ми беше доста позната, вървяха известно време и момчето се обади и това беше гласът на Итън. Обърнах го аз към себе си и като му забих един силен шамар той чак без думи остана. Развиках му се че повече не искам да го виждам и така. Мина се година от както му се развиках то пък се каза че е заминал наистина по семейни причини, но същевременно той ме тормозеше че като се прибере ще ме изнасилил и още какво ли не. Аз не вярвах за това бях спокойна, дойде деня в който си дойде. Прибирам се аз от консултации и той ме посреща на посоката за която ще завивам за у дома. Аз разбира се не му обърнах внимание продължих да си вървя, но той ме приклещи в някаква ъгъл и започна да ме съблича. Виках, крещят но никой нямаше който на се отзове. Той си направи казаното.
Ч: изнасилил те е?
С: да, но имаше едно остро до мен и аз като го ударих и той падна извиках полиция и те го прибраха. После те ме извикаха и ми казаха че е употребил тежки наркотици аз както съм тъпа не направих нищо. Мина се отново седмица и той отново ме срещна по тъмните улици обаче нищо не ми направи. Питах го как е дали му е нужно нещо той ме зграпчи и ме внесе в кола вътре беше пълно с момчета, но този път не бях тъпа защото се бях обадила на полицията след като го видях. Те отново го прибраха и ми каза че е трябва да се даде под лечение и наистина беше луд.
Ч: след това?
С: след това се видяхме след 1 или 2 години защото ме беше страх да ходя при него и така не ходих повече.
Ч: къде е сега?
С: не знам, но е тук и не е безопасно да стоим тук и то с детето!
Ч: Сана спокойно нали съм до вас.
С: но той е болен! Аз видях лицето му беше олющено и грозно той е луд!
Ч: добре не викай! -чухме че на вратата се чука.
С: това е той! Той е научил къде съм! -Чонгук стана.
Ч: Сана спокойно може да не е той.
С: не Чонгук не отваряй може да ти направи нещо! -не ме послуша и отиде до вратата.
С: Чонгук моля те! -очите ми започнаха да се пълнят.
Ч: Сана казах да се успокойш и да е той какво?
С: казах да не отваряш! -отидох до него и застанах на вратата.
Ч: Сана вече съм сериозен. -дръпна ме в страни и отвори вратата като на нея беше......

-tazi istoriq e pulna boza sj za koeto :\