През очите на един мафиот

Интересно.....!?

(Да знаете че нещо с Wattpad стана и за това първо минете на "Черните рози 3" и след това елате тук, защото се е получило разместване на главите 💜)

-като видях Суно гледайки с отворена уста и леко насълзени очи.
С-но: КАКВО НАПРАВИ НА КАКА САНА? -щом го чу ме пусна и се обърна към него.
С-но: КАКЪВ БАЩА СИ? -влезе в стаята и бутна Чонгук.
Ч: ейй, по полека! -бутна го и той.
С: момчета спрете, Суно не се дръж така с баща си!
С-но: ти как го издържаш? Виж кървиш! -приближи се към мен и няколко сълзи му текнаха.
С: нищо ми няма добре съм! -изтрих кръвта която имах и клекнах на височината му.
С-но: но како Сана ти не си добре! Устната и носът ти кървят!
С: казах че съм добре. -станах от земята.
Ч: тя кака ти Сана винаги е добре няма ден в който да не е.
С: за твое добро да и винаги ще бъда, но докато съм с теб няма да съм.
Ч: щом казваш? Вратата е там. -посочи с поглед вратата.
С-но: не! Кака Сана няма да си тръгва!
С: о, напротив ще си тръгна.
С-но: не! Аз не те пускам! -вгуши се в колената като не ме пускаше.
С-но: ако и ти тръгнеш тръгвам и аз!
Ч: щом искате напускайте ме тъкмо ще си живея живота веднъж като хората!
С-но: щом е така хайде како Сана! -хвана ме за ръката и започна да върви, но аз го спирах.
С-но: како Сана хайде казах! -дръпна ме още веднъж.
С: н-не мога!
С-но: защо какво те спира? -спря за минута.
С: в-виж аз.... Обичам баща ти и не мога да го оставя! Ценен е за мен не искам да го изгубя! -започнах отново да плача.
Ч: и аз си казах така, но.... То какво взе че стана?
С: но аз нямам нищо общо с този, какво не разбира?
Ч: мила моя Сана! -приближи се с усмивка към мен и постави един кичур зад ухото ми.
Ч: не си мислих че ще си такава кучка. -промени изражението си и ме бутна.
С-но: к-како Сана нека оставим тати! -дойде до мен и ме хвана отново за ръка и излязохме от стаята.
С-но: добре ли си? -попита загрижено.
С: да спокойно. -съвсем се леко и изтрих лицето си което беше леш.
С-но: боли ли те нещо?
С: не, но ще трябва да се върна у дома!
С-но: не, како Сана не искам да остана сам.
С: няма да си сам.
С-но: напротив ще съм защото ти ме оставяш!
С: не мога да направя нищо по въпроса Суно.
С-но: напротив можеш!
С: и какво?
С-но: вземи ме с теб!
С: моля?
С-но: да ще тръгнем двамата!
С: изключено.
С-но: о, не, не е!
С: казах.
С-но:  но аз няма да остана с него!
С: не мога да направя нищо.
С-но: но како Сана аз не мога да остана с негоо!!! Моля те како Сана!
С: пффф.... Суно не е редно така да те вземем защото не съм ти родител.
С-но: напротив майка си ми!
С: не говори глупости.
С-но: НЯМА ДА ОСТАНА С ТОЗИ НЕЩАСТНИК! -чух как вратата се отваря и силните стъпки се овеличиха.
Ч: а ти какъв си дришльо? -обърна го към себе си.
С-но: поне аз съм прав. Ти не си никакъв мъж, видях как удари кака Сана и и текна струя кръв!
Ч: но ме обича още нали?
С: не, не те обичам.
Ч: питаш ли мен?
С: то и да питам се знае че не ме!
Ч: не обратното е.
С: хаха! Биеш ме и на края ми казваш, че ме обичаш?
Ч: а ти не каза ли същото?
С: казах го защото беше на устата ми.
Ч: но аз ще те обичам до края на живота си!
С: не на мен тия. -хванах суно за ръка, но Чонгук го дръпна към себе си.
Ч: и на къде така и то с Суно?
С: у дома.
Ч: ми отивай си, но без него!
С-но: аз не искам да стоя при теб! -дръпна се, но Чонгук го дръпна отново към себе си.
Ч: аз казах че няма да ходиш никъде.
С-но: како Сана!
С: Суно успокой се.
С-но: како Сана моля те не ме оставяй!!! -започна да плаче.
С: Чонгук дай да го взема и ти после ела да го вземеш. -протегнах се да го взема и той взе че пусна Суно.
Ч: вървете!
С-но: наистина ли?
Ч: да, а и тъкмо ще ида да се помотая малко. -стига де. Наистина ли?
С: смисъл?
Ч: какъв смисъл Сана?
С: с какво ще се помотаеш?
Ч: с каквото трябва. Хайде чао! -избута ни по стълбите.
С: ама чакай дрехите ми!
Ч: ще ти ги донеса в най-скоро време. Хайде! -избута ни още веднъж.
С: добре де, добре!! -спрях.
Ч: ами хайде какво се влачите като охлюви?
С: ти ли ще ни закараш или аз да си....
Ч: разбира се че аз айде! -слезе долу и излезе навън.
С-но: хлопа му дъската, нали?
С: така мисля.
С-но: хайде! -хвана ме за ръката и така излязохме навън. Влязохме в колата и потеглихме.
Ч: нали ще се прибереш после с мен?
С: кой питаш?
Ч: синът си, кой друг?
С-но: аааа..... Не, няма!
Ч: еми сед те си двамата тъкмо ше си правите компанията.
С: виж какво нямам никакви проблеми с Суно, но така няма да стане както ти си мислиш!
Ч: че какво си мисля бе, мацка?
С: това което ти си помислил.
Ч: но кое?
С: да ходиш и да се шлякаш наляво и дясно!
Ч: пффф!! Кой ти е казал, че ще оставя сина си при кучка?
С-но: татеее!!!
С: щом си казал. -загледах се в пътя.
С-но: но.... Защо се обиждате така? Тате нали обичаш кака Сана? Како Сана ти нали каза че няма как да оставиш тате? Каза че ти е ценен и че те е страх да го изгубиш. Какво ви става? Стегнете се!
Ч: Суно ние с кака ти Сана бяхме до тук!
С-но: но.... Защооооо??? -присмях се нервно докато стисках дрехата си.
Ч: защото така тя си има там чичо ти Матис, а аз си имам кучки и така.
С-но: разбрал си? -стисках зъби за да не заплача. Ще заплача за един боклук който ме мачка в момента?
Ч: че аз кога не съм разбирал нещо? Даже аз винаги разбирам в последния момент! При което ти си ми син и не ми даваш информация за нея, а се разбрахме да имам тъпата информация за нея за моята любов, любов която сега е разкъсана?
С: НЕ, НЕ Е ТАКА ЧОНГУК! ТИ СИ ТОЗИ КОЙТО НЕ ИСКА ДА МЕ ИЗСЛУША.
Ч: АЗ ИСКАМ ДА ЗНАМ ВСИЧКО КОЕТО ТЕ ТРЕВОЖИ! ИСКАМ ДА ЗНАМ КОЙ Е ИДВАЛ, КОЙ Е ГОВОРИЛ С ТЕБ. ДОРИ И КОЙТО ГОВОРИ С ВАС ВИЕ СТЕ МОЕТО ЩАСТИЕ САНА! ТОВА ТЪПОЩАСТИЕ И ЛЮБОВ ИСКАМ ДА ГИ ДАМ НА ВАС И ИЗЦЯЛО НА ВАС. СТО ПЪТИ СЪМ СИ КАЗВАЛ, ЧЕ ИСКАМ САМО АЗ ДА ТЕ ДОКОСВАМ, ИСКАМ САМО АЗ ДА ЗНАМ КАК СИ! ИСКАМ КОГАТО НЕ СИ ДОБРЕ ДА ДОЙДЕШ И ДА МИ СПОДЕЛИШ. МАМКА МУ НЯМА ДА ИМА КАРАНИЦИ. -аз плачех чрез изречените му думи. Искам много да му благодаря че би ме изслушал и че....
Ч: съжалявам, мамка му съжалявам! Сана искам само аз да имам достъп до теб!
С: отбии! -прикрих устата си.
Ч: лошо ли ти е? -кимнах докато се въздържах да не изповръщам кожения му салон. Той отби и аз слязох на минутата като се отдалечих леко от колата и повърнах и усетих че той ми хвана косата. Повърнах около два пъти.
Ч: искаш ли вода?
С: може! -не каза нищо и отиде отново до колата като се върна с шише вода.
Ч: нека ти полея! -кимнах и той ми поля. Явно беше наистина загрижен. Виждаш загриженост в очите му, изпитваше страх. Измих си лицето и се качихме в колата.
С-но: добре ли си како Сана?
С: да просто ми призля!
Ч: добре ли си?
С: да казах че просто ми призля, спокойно!
Ч: загрижен съм за това питам. -не казах нищо и сложих колана си отново.
Ч: нека те заведа на лекар!
С: а не няма нужда. Просто беше заради пътя!
Ч: било е друг път може да си болна нещо!
С: Чонгук казах че съм добре.
Ч: Сана! Наистина ли си съгласна да си тръгнеш от мен?
С: виж не искам да правя нищо по какъвто и да е начин! Искам да говорим.
Ч: говори!
С: но двамата насаме! -сведох глава.
Ч: има ли нещо? -вдигна брадичката ми като направихме очен контакт.
С: не аз..... -изгубих се в тъмните му очи който придобяваха вид мрак.
С-но: ЦУНКИ! ЦУНКИ! ЦУНКИ! ЦУНКИ!
С: не е сега момента Суно.
С-но: ех за момент си помислих че ще се целувате пред мен!
Ч: а мислиш ли че не мога?
С: а не! -отдръпнах се назад, но той ме хвана и ме целуна. Устните му бяха сухи, но щом вкусни мойте се навлажниха и добави вход. Аз реагирах и се отдръпнах като се обърнах към прозореца, а Суно започна да вика „УРА, УРА...". Ами дете 🤷‍♀️.
Ч: Суно нямаш си и на представа на какво мога да я направя.
С-но: какво ще направиш?
Ч: много неща стига да е с нейното позволение.
С-но: разбира се! Та, аз на къде ще ходим?
Ч: амиии... Предполагам кака ти Сана иска да говорим до колкото размишлявах.....
С-но: да?
Ч: ами мисля да те оставим при майка и и после да дойдем и да те вземем хем ще свършим една работа с нея...! -намести се хубаво и сложи колана си като мина с пръсти през косата си докато включи двигателя и тръгна.
С-но: а каква ще е работата Ви?
Ч: ами.... В кампанията!
С-но: а там ли? Скучно. -облегна се назад и се подпря на лакътя си. И сега ако се чудите от къде знам? Гледам го през предното огледало което беше направено за отзад за колите, но аз го бях завъртяла към Суно. Красиво момче е!
Ч: Сана огледалото мии!! Момиче! -оправи го отново и погледна на него като върна погледа си на пътя.
С: съжалявам!
Ч: няма нищо. -тишина.