-обърнах се и взех телефона си и на контакта пишеше Деймън, той пък какво иска и то в този час? Вдигнах.
Д: абе маняк къде ми е стоката?
Ч: е как къде? Не ли е дошла?
Д: маняк....
Ч: абе я не ми викай маняк бе. Ква стока кви пет леа? Нали ти я изпратих би трябвало да е при теб.
Д: ЗАДНИК ТАКЪВ ТЪПАТА МИ СТОКА Я НЯМА, НЯМА Я!
Ч: не ми викай пешлеме такова.
Д: а да не викам? Искаш ли сега да дойда и да видиш кой е пешлеме, а?
Ч: винаги си добре дошъл!
Д: значи да дойда така ли?
С: Коки не! -погледнах я за миг и отново отместих погледа си. Замислих се ако дойде наистина както е луда глава ще се спречкаме и ще наплашим хем детето и хем нея.
Ч: виж сега....
Д: няма кво да гледам маняк СТОКАТА МИ Я НЯМА И АЗ ОТКАЧАМ БЕЗ ТОВА ЗНАЕШ МНОГО ДОБРЕ!
Ч: я по по-лека стоката ти явно ще закъснее аз какво мога да направя? -затвори. Затвори? Ах, само да дойде, само да дойде.
С: какво стана?
Ч: ъъъ нищо..... Имах клиент на който му изпратих поръчка.
С: с какво?
Ч: със дрога.... И....
С: дрога?
Ч: да!
С: и?
Ч: и явно е закъсняла или са я изпратили другаде!
С: как така другаде? Ами сега ако дойде?
Ч: нека дойде аз съм тук не се страхувай, оке? -тя кимна.
Ч: хайде да си лягаме. -прегърнах я докато бях легнал.
С: ами ако дойде и Суно....
Ч: Сана спокойно нали ти казах, че съм тук никой нищо няма да ви направи!
С: надявам се. -прегърна ме и завра главата си в вратът ми.
С: бичам те!
Ч: и аз теб принцесо! -целунах я по главата и я стиснах за задника.
С: нахалник!
Ч: знаммм!!!!! -разцелувах вратът и и тя започна да се смее тихо.
Ч: имаш гъдел?
С: да и то е този където целуваш.
Ч: мммм....-заврях главата си в вратът и и започнах да я целувам докато оставях червени отпечатъци.
С: ама Кокиии!!! -отдръпна ме и ме погледна.
Ч: какво?
С: нищо хайде заспивай. -обърна се на другата страна като ми обърна гръб.
Ч: лека тогава.
С: лека! -рекох да дръпна завивката но външната врата не спря да се звъни.
С: аз ще ида!
Ч: а не, аз ще ида! -станах.
С: ще идем двамата. -стана и тя. Нямаше какво да кажа за това излязох от стаята следван от Сана. Слязохме долу и аз отворих вратата и на нея стоеше Дейман надрогиран, напушен абе един вид употребил наркотици.
Д: КЪДЕ МИ Е ДРОГАТА? -кресна като стресна Сана.
Ч: чшш, по по-лека казах ти нещо за това!
Д: къде е? -понече да влезе, но го избутах.
С: не викай защото има дете което спи горе!
Д: брей, а ти коя си? -погледна я въпросително.
С: теб какво те интересува?
Ч: Сана!
Д: о значи ти си момичето за което говорят всички в последните дни!
С: така ли? Не знаех!
Д: е вече знаеш.
Ч: Сана стига. А ти си тръгвай! -избутах го отново, но той ме хвана за ръката.
Д: как да си тръгна като тази мадама е пред мен?
Ч: тази мадама е моя и на никой друг, а сега си тръгвай! -избутах го с всичка сила като той падна.
Д: ще си тръгна, но с нея! -стана и ме избута като влезе вътре и хвана Сана.
С: пусни ме!
Д: няма да.... -и тук го ударих като той припадна.
С: д-добре ли си?
Ч: добре съм, ти добре ли си?
С: да!
Ч: беше те страха нали? -кимна и ме прегърна.
Ч: всичко е наред!
С: наистина ли говорят за мен?
Ч: да, но може утре да ти го разкажа! Качи се горе аз ще видя какво да правя с него.
С: но....
С-но: тати! -обърнах се леко и видях Суно търкаики очите си.
С-но: КАКО САНААААА!!!! -засили се и я прегърна.
Ч: ти защо не спиш?
С-но: како Сана ти кога дойде? -попита без да заподозира нищо.
С: ами....
Ч: Сана, вземи Суно и се качете горе в стаята аз ще дойда след малко!
С: да хайде Суно! -хвана го под ръка и се качиха за бързо до горе.
Ч: сега теб май ще трябва да те очистя? -хванах го за ръцете и го изкарах навън в една от бараките.
Ч: много си нетърпелив знаеш ли? -сложих го на стол и го завързах.
Ч: щом ти казах, че пратката може да е закъсняла ти идваш и ми се правиш на интересен дори и детето събуди. -ударих го за последно в краката.
Ч: за сега ще пренощуваш тук ще се надявам да ти харесва бараката! -казах след като излязох и заключих вратата. Той мисли ли че ще му мине мерака така? Идва ми надрогиран и мисли че като си дере задника ще ме сплаши. Влязох вътре и се качих горе в стаята като видях Сана прегърнала Суно. Усмихнах се и легнах до Сана и я взех в обятията си после я целунах по главата.
Ч: лека нощ принцесо!
С: лека и на теб Коки! -каза тихо.

YOU ARE READING
През очите на един мафиот
RomanceJeon Jungkook е мафиот който е известен на всякаде, той е обичан и има много пари и власт. Той има дете от предишен брак което обича много, това обаче не се отнася и за съпругата му която то тормози и изнудва за какво ли не. Не след дълго младо и кр...