zoo

213 9 2
                                    

• сутрин •
• главата на Сана •

Събудих се защото Ейдън не спря да ме целува. А аз най-много мразя някой да ме целува и то сутрин.
С: оф, какво правиш бе човек??
Е: добро утро!
С: какво добро утро, бе? -повиших леко тон.
Е: е защо викаш сега?
С: е как защоо? Защо ме целуваш?
Е: ами, като за добро утро?
С: ох, махни ми се от главата. -завих се през глава.
Е: стига ми се сърди де!
С: остави ме! -нямаше думи, но имаше само движения от негова страна. Придърпа ме към себе си и започна да ме целува по вратът.
С: ама остави ме. -избутах го.
Е: знаеш ли как жадувам за теб?
С: оф, стига! -той стана.
Е: какво сега ми си се намръщила?
С: сам може да си отговориш.
Е: заради това, че те целунах ли?
С: а, виж как сам си отговори на въпроса!
Е: само заради това?
С: аз никога, ама никога не съм се събуждала с целувки от човек.
Е: ами свиквай! -преоблече се.
С: защо ми е да свиквам като след месец с така нареченият ми шеф ще излизаме извън страната.
Е: ще излизате?
С: по работа.
Е: не може!
С: не ти решаваш, а аз!
Е: и какво ще правите там?
С: нали ти казах, по работа.
Е: добре. -сложи си часовника и се напръска няколко пъти с парфюма си.
Е: ставай ще те закарам до вас.
С: толкова рано?
Е: сега пък ти е рано?
С: ами рано ми е!
Е: ми хуу (хубаво) аз излизам ти когато искаш се прибирай.
С: чао!
Е: чао. -и така излезе. Най-после да остана сама.......







⚊ later ⚊

П

оспах малко и станах. Облякох миналите си дрехи и напуснах блока на Ейдън. Извиках си такси и ме закара до у дома. Реших да се преоблека така:

-даже ми беше малко широко, но карай голяма е жега и аз сега ще използвам момента докато все още не е станало много горещо

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

-даже ми беше малко широко, но карай голяма е жега и аз сега ще използвам момента докато все още не е станало много горещо. Нямаше да слагам грим за това излязох. Звъннах на Крис и за мое щастие вдигна.
С: здравей Крис!
К: о, хей? Как си??
С: добре, а ти?
К: и аз.
С: а какво правиш?
К: лежа си и скучая, ти?
С: ами бях при приятел и излязох навън на въздух. И искам да те питам..... Искаш ли да дойдеш?
К: да защо не? Къде си?
С: на входа за новия залогически парк!
К: добре до 5 минути идвам!
С: чакам тее.... -затворих и отидох да се скрия на сянка под някое пейка с дърво. Седнах и зачаках Крис да дойде, а по това време си гледах на телефона. Минаха се близо 5,6 минути и Крис дойде.
К: хей!
С: хей. -седна защото беше цялата червена.
С: защо си така червена?
К: алергия.
С: стига бе, как така? Защо дойде тогава?
К: е сега не ми се стоеше в къщи.
С: не и се стояло....
К: е ще влизаме ли да разгледаме?
С: добре, но ако ти стане нещо?
К: няма бе, споко. -стана и извади от чантата си една шапка. Ех как не си взех и аз една.
С: има ли някакви други правила който трябва да знам относно шефа ни?
К: ами.... Мисля че не? Ако се сетя ще ти кажа!
С: добре! -влязохме и видяхме панди.
С: ОМГГГГ!!! -отидох до клетката на пандите и застанах на решетките като извадих телефона си. Снимах ги няколко пъти даже имаше една която ядеше бамбук и нея също снимах.
С: ще може ли да ме снимаш? -подадох телефона си.
К: да, разбира се! -взе го и аз застанах до една пандите на която сочех.
К: готово!
С: благодаря! -даде ми телефона и аз го прибрах.
К: няма защо. Ела да видим тигрите! -казах чао на пандите и тръгнахме към тигрите. Бяха много големи даже хората се прегръщаха с тях.
К: ела и ние да се наредим. -каза като се приреди на опашката аз също се наредих. Няколко минути по-късно дойде нашия ред и Крис не остана по-назад и прегърна тигъра. Дойде и моя ред и този път също я накрая да ме снима. Бях много развълнувана защото за първи път прегръщам такова голямо животно. Ето и снимката;)

През очите на един мафиот Where stories live. Discover now