През очите на един мафиот

черните рози 🥀 (3)

• седмица по-късно •

-преди седмицата се прибрахме отново в Сеул, като нищо интересно не се е случило в рамките на седмица за което съм леко щастлива. А и аз да си кажа че от както видях Итън в онзи ден повече не се е мяркал пред очите ми за което още повече се радвам. С мама се видяхме около 2 или 3 дни сега даже е у дома в момента работи. Аз и казах да не се преуморява Чонгук също и каза, но тя не инат искала да работи защото и омръзнало да седи в стая между четири стени. Обеща ми че няма да се преуморява, но ще видим. В момента часът е 13:40 което значи че ще се видя с Крис от много години. Беше преди години когато ние заминахме с Кук за Русия от тогава не сме си писали или говорили. Само да кажа че Кук е на работа, а Суно е на детска. Оправих се за бързо, но на вратата долу се почука. Кой ли е? Оставих спиралата на нощното шкафче и отидох долу като направо отворих вратата.
С: ъм, да?
?: Здравейте господин Матис ми каза да ви предам това! -даде ми една окраска чанта плюс някаква кутия.
С: да.... Благодаря! -взех кутията и така наречената вълшебната чанта.
?: довиждане! -поклони ми се и си тръгна, а аз влязох вътре като затворих вратата след себе си. Какво ли има в кутията и чантата? Седнах на дивана и отворих чантата от която излязоха черни рози. Моля? Имаше даже бележка. Реших да отворя бележката за са видя какво пише в нея. „Здравей Сана аз съм Матис, разбрах че си се върнала преди няколко дни и реших да те питам дали имаш да излезем вече? Ако искаш ти разбира се. Ще се радвам да приемеш?". Боже прости! Ударих се по главата и заревах фалшиво. Ще ме уморят тези мъже. Единия иска среща другия бебе другия... Нямам думи. Реших и да отворя кутията. Е за съжаления имаше от любимите ми шоколадови бонбони, взех един и го опитах. Много обичах да ги ям като малка бяха ми фаворит 😳. Взех нещата с себе си и се качих горе защото отново закъсняват е как иначе аз ако не закъснея не съм аз. Та скрих нещата в гардероба си за да не ги види шефа и си сложих спирала като нахлузих коженото яке и излязох от имението с 300 бързи крачки. (Дано сте ме разбрали :>) 30 минути накъде близо бях пред парка за който се бяхме разбрали и разбира се тя чакаше. Забързах темпото си и стигнах пейката на която беше седнала. Тя се стрестна.
К: абе момиче! Уплаши ме. -стана като ме прегърна.
К: напълняла си!
С: така ли? -огледах се, но аз се виждах в едно и също положение.
К: да, да не би да си....
С: и ти също си! Работиш ли още в кампанията?
К: в тази на мъжа ти?
С: глупостиии!! Не говори така! -ударих я леко и седнахме на пейката.
К: ама като гледам си е свършил работата!
С: какво имаш в предвид? -погледнах я сериозно.
К: нищо. Та... Как си ти защо не идваш в кампанията?
С: не ми дават.... -погледнах ноктите си нервно.
К: явно има защо.
С: на къде биеш? Не те разбирам!
К: на никъде! Е как си?
С: добре, но нали съм и разказвала за един мой стар приятел.... Гадже.
К: Етан...
С: Итън!
К: същия! Какво за него?
С: когато бяхме на почивка той беше в градът и го видях той даже ме закачи, но добре че беше една приятелка и ме спаси иначе до сега да съм била умряла.
К: казал ли ти е нещо?
С: да каза ми... не си мисли че ще може да се отървеш така лесно от мен, красавице.
К: друго?
С: не, но тогава изпаднах в депресия започнах да си спомням онези моменти и как той е пред мен и ме пипа....-настръхнах отново при спомена. С: Беше ужасно!
К: и аз бях така, но след време чух че си е сложил края на живота!
С: съжалявам!
К: пффф няма за какво хубаво е че се отървах от психопат не че няма още такива де.
С: ммм...
К: пие ли ти се нещо?
С: да на теб?
К: нека идем и да пием Старбъкс?
С: става! -станах от пейката.
С: а ти защо не си на работа днес?
К: болнични нали ти казах.
С: а, да извинявай! -стана и тя като тръгнахме към Старбъкс.