През очите на един мафиот

𖨆 отново заедно и.... 𖨆

Загледах се но не разпознах лицето му. Натупах го едно хубаво и го оставих като станах и отидох до Сана. Тя плачеше за това реших да я прегърна.
Ч: шт! Тук съм!
С: той искаше да ме..... -каза докато трепереше леко.
Ч: знам видях! Спокойно тук съм!
С: но ти нали.....
Ч: спокойно Сана всичко е наред знаеш че никой няма как да ни раздели. А и онова копеле Ейдън е вече завързан за стола само мен чака.
С: как така?.......

• 23:30 •

-седях и гледах как Ейдън умира бавно и мъчително + Сана която ме молеше да дойде в продължение на 15 минути.
С: Чонгук дай му още един шанс моля те!
Ч: Сана не съм те взел да ми се молиш.
Е: Сана! -вдигна леко главата си като я погледна.
Е: нали си спомняш когато бяхме малки и ти се ми повтаряше че искаш деца от мен?
С: Ейдън моля те не отваряй стари спом...
Е: и искам сега..... -каза задъхано.
Е: ако забременееш разбира се от мен....да кръстиш детето Соя апък ако е момче Хенри или Джей!
Ч: глупости не ми се слушат. -насочих пистолета към него за стотен път, но той отново беше спрян от нея.
С: Чонгук моля те! -въздишах като я бутнах на страни и го застрелях без да ми мигне окото и тя зарева отново като се струпа на Земята до него.
С: Ейдън! -взе окървяната му глава в скута си докато преместваше кичури коса.
Ч: хайде Сана стана късно вече. -отидох до нея, но тя ме избута.
С: ти го уби!
Ч: нямаше друго какво да направя.
С: биваше ли за си такъв хулиганин?
Ч: оххх Санааа, ставай! -казах като я накарах да стане и я взех на гърба си.
С: неееееее!!!
Ч: този вече може да го хвърлите на турището. -човека кимна и взеха тялото на Ейдън.
С: Ейдъннннн!!!! -прирева инатливо.
Ч: стига си плакала де, сега вече ще можем да си идем у нас ще се гушкаме и ще се цункаме! -да питах докторите даже и те ми казаха че мога да си я взема стига там да си почива. Аз разбира се ще я наглеждам.
С: бичам те!
Ч: знам! -сложих я на седалката и и аз се качих на шофьорското място.
С: но можеше ли така да направиш?
Ч: ами Сана ти да виждаше друг начин в който можеше да се отървеш от него?
С: не, но поне за му беше дал още един шанс.
Ч: при мен и 3-те ги е изчерпал!
С: пфффф така тъпо ми стана!
Ч: видях, изрева задника си заради него. Аз не знам дали и за мен ще ревеш толкова?
С: стигааа не ти ли стигна че го уби?
Ч: аз много съм радостен даже. Даже може още от сега да почна да пия!
С: о, недей!
Ч: е само една чаша Ром.
С: казах не!
Ч: но тя ще е с лед!
С: не!
Ч: няма не. -карах в мълчание на 35 минути докато не стигнахме портите. Влязохме вътре и паркирах като се обърнах към Сана. Тя спеше за това слязох от колата и отидох от нейната страна като я взех и влязох вътре с нея. Качих я горе в стаята и я оставих на леглото. Дали да я събудя да се преоблече? Но пък и е изморена. Няма аз ще го направя. Взех пижама от гардероба и я преоблякох по някакъв начин. Като няма да казвам колко труд беше за това да гледам голите и гърди. Да беше без сутиен или там както се казваше. Преоблякох се и аз и отидох долу за една чаша Ром. Върнах се горе като седнах на дивана който откриваше ясното небе навън. Малко да разкажа какво стана през този един час. Докато бях в болницата онзи се е опита да я изнасили разбрах, че е бил изпратен от Ейдън часове по-късно. Аз разбира се го натупах едно хубаво и го махнаха след това. Успокоих Сана и и казах че имам работа, но наща не та не искам да дойда и аз. А знаете, че всичко бих направила за нея. Реших да питам докторите и те приеха, преоблече се на бързо и да. Това стана като цяло. Отпуснах се леко назад и изпуках вратът си няколко пъти. А да Ара! Ара ми се обади по-рано че няма да се прибира няколко дни и по-хубаво. Станах и оставих празната чаша на масата и отидох до Сана като я целунах леко по устните и легнах до нея като я прегърнах. Тя се вгуши в мен и се намести хубаво.
С: значи една чаша ти стигна, а?
Ч: ти не спеше ли?
С: не без теб не мога!
Ч: така ли? -затегнах хватката си като я целунах отново, но по вратът.
С: мхм!
Ч: добре аз ще трябва да спинкам....
С: отново ли сама ще ме оставиш утре?
Ч: н-не...
С: ама да.
Ч: не щях да кажа на.....
С: къде е мама?
Ч: стига де!
С: какво стига де? Искам да знам къде е мама.
Ч: Сана точно сега ли се сети за това?
С: че какво му има да питам?
Ч: ами.... Просто не може! -обърнах и гръб като се завих.
С: стига де. -обърна ме отново към себе си.
Ч: какво бе, Сана?
С: кажи къде е мама?
Ч: Сана изморен съм и ми трябва почивка! -обърнах се наново и отново бях обурнат.
С: аз казах че искам да знам мама къде е!
Ч: ще ти кажа утре сега заспивай.
С: няма!
Ч: Сана!
С: нали ми обеща че ще ми споделяш всичко кажи къде е мама!!!
Ч: заспивай.
С: няма!
Ч: ами стой си тогава.
С: ама аз искам....
Ч: Сана заспивай преди да съм те върнал в болницата!
С: добре заведи ме!
Ч: няма хайде заспивай. -прегърнах я.
С: искам утре да ме заведеш при мама!
Ч: добре ще видя...? -погалих косата и, но телефона ми звънна.
С: кой ти звъни по това време?
Ч: не знам ще видя. -обърнах се и взех телефона си и на контакта пишеше.....