През очите на един мафиот

•• Русия ••

❗Преди да започнете да четете да знаете че съм взела малко идеи от radost_g просто ме вдъхнови книгата и за което много и благодаря <33❗

• 10 часа по-късно 4:10 сутринта •

-слязохме от частния самолет и Чонгук се обади на някой да дойде и да ни прибере. Аз умирах от студ, навън беше -10 беше страшен студ. А аз бях само по черната дълга фланелка и дънките. Видях как Чонгук свали сакото си и ми го наметна.
Ч: студено е след малко ще дойдат да ни вземат! -каза като се огледа наоколо и една кола освети пътя насреща. Спря и Чонгук на товари багажа ни и се качихме.
Ч: къде толкова много се бавиш бе? Тази жена замръзна.
?: съжалявам господин Чон, но имаше голямо задръстване!
Ч: повече да не се е повторило.
?: няма! -карахме в мълчание и усещах че Чонгук от време на време се отпускаше на мен. Което значи че дреме. Спряхме пред един хотел и по бутнах леко Чонгук.
Ч: ммм?
С: стигнахме. -отвори очи и отвори вратата като слезе от колата. Аз слязох и си взех куфара. Влязохме на рецепцията и ни посрещнаха целия персонал е не целия просто тези който бяха на рецепцията.
П: господин Чон, стаята ви е на 8-ми етаж 32-ра стая. -дадоха ни ключа и тръгнахме към асансьора.
Ч: ще сме в една стая, но ако искаш може да ти взема отделна?
С: може!
Ч: но няма да е сега, а по-късно.
С: както искаш? -асансьора спря и се насочихме към стаята ни. Из толкова лутания я намерихме. Отключи я и влязохме вътре и първото нещо което направи Чонгук беше да се хвърли на леглото. Беше се разкикерил като жаба която бе умряла туко-що. О, не абсурд аз да спя с него на едно легло. Ама то и няма смисъл. Едва 4:40 е, след 10 минути трябва да излизаме.
С: ще спиш? -нямаше отговор. Охх.... Оставих куфара на дивана и го отворих. Мисля да си взема душ след този дълъг път. Така и направих, облякох този аутфит, но дънкеното яке после:

-и се напръсках с парфюм на "Chanel" който ми беше подарък за рождения ми ден от един приятел.