През очите на един мафиот

≪ запознанство ≫

^Главата на jungkook^

Здравейте, аз съм Jeon Jungkook на 22 от Seoul (Korea). Имам дете на близо 5 години. Мафиот съм,но на никой не съм казвал освен на годеницата ми. Така наречената ми "годеница" ме изостави заради мутра и за това се справям сам с всичко. Днес съм на работа и за това станах в 7:00, извършиха процедурите си и облякох костюма си. Наемам детегледачки за да гледат суно. Слязох долу и закусих имах мащеха с нея се разбираме, като истинска майка и син, моята почина при пожар. Да, беше ми доста тежко да го понеса, но все някаква го приживях. Нямам баща. Той пък ме изостави когато бях на 4 , идеално детство нали? Таaa закусих и мащехата ми дойде до мен.

Мелани: синко, днес към колко ще се върнеш? -сложи едната си ръка на рамото ми. Забравих да кача, че тя е на възраст.
Jungkook: не знам, защо? -взех кърпичката и изтрих устните си.
Мелани: питам! -взе чинията която беше празна и отиде над мивката
Jungkook: ако някой ме търси му кажи, че съм в кампанията!
Мелани: няма проблем, синко! -взех телефона си от масата и излязох от къщата, като отидох до гаража за коли. Избрах Черно Ferrari, качих се на шофьорското място и потеглиха към кампанията.....

^главата на Сана^

Здравейте, аз съм Сана на 19 от Seoul
(Korea) днес беше много голям ден за мен и той е, че съм приета в един от най-големите кампании в Seoul. Станах и се оправих, като се стараех да изглеждам добре, но не всеки го интересуват външният вид нали? Оправих се и слязох долу, мама беше направила закуска

Мама: дъще, изглеждаш прекрасно! -хвана ме за ръката и ме завъртя един път
Сана: ох, мамоооо, моля те! -засрамих се
Мама: ех, добре де! -насълзиха и се леко очите, отидох до нея
Сана: мамо, нали знаеш че много мразя да плачеш! -изтрих и очите с палеца си, тя се усмихна
Мама: това е от вълнение!
Сана: знам го твоето "вълнение"! -седнах на масата, като започнах да ям от вкусотиите на мама..... След близо 30 минути бях готова, станах
Сана: мамо, аз ще тръгвам! -тя стана също
Мама: ще те изпратя! -кимнах и взех телефона си, като ходех към вратата мама беше след мен. Стигнах вратата и се обърнах към мама
Мама: и умната! -излязох от вкъщи и чух последното нещо което каза мама и то е "късмет". Бях си извикала такси, влязох в него и казах на човека на къде да кара......

^след близо 30 мин^

-ами не е много далеч от нас, но пък винаги ще трябва да взимам маршрут до нас. Платих на човека и излязох, кампанията се откри пред мен огледах я. Лол тя е доста голяма все едно гледам небостъргач, ама то си е. Не губих повече време и влязох вътре, видях доста хора който се разкарва напред и назад. Взех асансьора и се качих на 5-ти етаж. След няколко минути асансьора отвори врати излязох и се запътих към въпросната стая на "шефа". След още няколко мотания из коридора намерих стаята, почуках на вратата и се чу само едно "влез". Не се колебах много и натиснах дръжката на вратата и влязох вътре. Wow...

? - здравей! -погледна ме

-----------------------------------------------------------------
Следва продължение 😃

Е хора, това е втората ми книга. Надявам се с тази да съм по-редовна, защото имам доста планове за нея! 😁