През очите на един мафиот

Заседнали в асансьора

Обърнахме се и видяхме Суно плачещ, Чонгкук отиде при него но Суно го избута от себе си.....

~ две седмици по-късно ~

Преди седмица се преместих да си живея в нас плюс Суно. Той се отказа да живее при Чонгкук щом видя какво направи с Матис. Слави богу Матис е добре в момента се лекува ходя до тях за да го виждам. С Чонгкук вече не сме нищо имам в предвид че не сме това което бяхме. Говорим само когато ми се обажда за да говори с Суно. Понякога не идва защото е бил затрупан с много работа и още такива, лично мен не ме интересува защото сега живея живота си както преди. Без проблеми и без главоболия. Днес закарах Суно на градина и отидох в кампанията. Да все още бях там, но не се сблъсквах с Чонгкук. И да бях все още негова асистентка, но не говорехме много просто му казвах важните неща който трябва да си запише и той в главата. Та да това е на кратко сега да се върнем в сегашно време. Влязох в кампанията и видях Крис да чака асансьора.
К: оп, добро утро!
С: нали и за мен е добро?!
К: нещо си на кеф? -асансьора дойде и влязохме заедно в асансьора докато не видях суровата физиномия на Чонгкук.
С: мм.... Вече не съм! -тя погледна шефа си който беше зад нас.
К: айде довечера да излезем на по купон?
С: звучи добре към колко?
К: 20,21?
С: е става!
К: ти с кой ще си?
С: не знам ще видя?! -асансьора изведнъж спря и лампите в него изгаснаха.
С: какво става? -започнах да шибам по железните врати.
К: спокойно ще се оправи явно заседнахме!?
С: не и това! -разкопчах три от копчетата на ризата си.
К: с паника ли си?
С: моля те не питай. -направих си въздух като започнах да развявам ръцете си, но Чонгкук ги хвана.
Ч: уверявам те че след малко ще го оправят само поемай въздух! -кимнах докато поемах въздух, а той разкопча още две от копчетата ми.
С: не ме пипай! -говорех задъхано. Чухме че и един от оправилите на асансьори извика "моля не се паникьосвайте има авария до 10 минути ще бъде готов".
К: шефе дайте на мен аз....
Ч: Крис ти ли я познаваш по-добре от мен? -попита объркано той.
К: не, но дайте на мен за да не и докараме по- голям удар!
Ч: мамка му отворете този асансьор жена ми ще умре! -придържа ме към себе си.
С: Ч-Чонгкук задушавам се!
Ч: Сана ще разбия всичко тук само и само да си поемеш тъпия въздух. -така ме задушаваме че ми идеше да го хвана за косата.
С: НАПРАВИ ГО ТОГАВА! -той въздиша шумно и започна да удря по вратите. Тогава вратите се отвориха и Чонгкук ме вдигна като тръгнахме към кабинета на лекаря  който имаше.
Ч: добре ли си? -кимнах унило докато затворих очи.
Ч: не заспивай вече дишаш! -чух как влизаме при лекаря и ме оставя на болничното легло. (Дано се казва така)
Ч: паник атака!
Л: госпожо дишайте сега ще ви дадем инхалатор! -кимнах и отворих леко очи. Дадоха ми инхалатор с който можех да си подобря дишането. Провериха ми кръвното и ми казаха че е нормално.
Ч: добре ли си?
С: да добре съм! -казах с по подобряващ глас.
Л: ще трябва малко да остане за да се уверим че е по-добре!
Ч: няма проблем аз ще остана!
С: не не ми трябваш забога махай се!
Ч: Сана моля те!
С: благодаря че помогна сега се махай.