Отвъд границите +18

Chapter 2

Танър

- Загубил си форма, Мадокс!

Афроамериканецът насреща ми отбягна поредното ми круше в последния момент.

Някой в залата отново се провикна:

- Нали знаеш, че за нас борците прекалено многото секс е вреден, Мадокс!?

Всички започнаха да подсвиркват след повече от тъпата шега на въпросният олигофрен, единствено аз останах напълно сериозен и съсредоточен в противника си, който май предпочиташе да се извърта наоколо и да се смее заедно с другите нехранимайковси.

- Какво да направя, като не чукате съпругите си, както трябва! Учете се от майсторите!

Хванах го неподготвен, докато се занасяше с другите и стоварих юмрука си право от дясната страна на лицето му. От толкова много време се опитвах да забия крушето си точно там, но Мадокс беше известен с бързите си рефлекси и успяваше да ми се измъкне всеки път. И все пак не се зарадвах, когато реферът прекрати вече десет минутната ни борба. Беше прекалено лесна победа за мен.

- Прибирай се вкъщи при жена си, ако нямаш намерение да се биеш сериозно днес! - Казах повече от раздразнен и забих ръкавиците си яростно в средата на тепиха.

- Вижте момчета, ето това никога не ви го пожелавам! - Посочи ме Мадокс с пръст, обръщайки се към останалите. - Ето това е настроението на мъж, който не е бил задоволяван от години!

Може би бях спечелил двубоя, но след безвкусната шега на Мадокс в очите на всички зяпачи около арената той ме размаза само с едно изречение. Изгледах всички свирепо и изблъсках ръката на Мадокс, с която той се опита да ме потупа по гърба, за да обясни, че всичко е в кръга на шегата, но на мен изобщо не ми беше до шеги.

- Кога ти изтича крайния срок, братле? Вече отдавна трябваше да е изтекъл...

- Какво те засяга пък теб, гледай си своя живот!

- Защо си толкова гневен днес, успокой се! Просто се зачудих, кога най-после и ти ще си намериш някоя съпруга, която да ти готви, да ти роди деца, да танцува с теб...

Мадокс разтвори ръце, все едно имаше някой пред него и в този момент танцуваше с въображаем партньор в обичайните ритмични латино стъпки и движения в областта на ханша като припяваше леко. Беше всеизвестно, че освен да забременява жена си на всеки девет месеца, обичаше и да танцува и споделя храната с нея. Беше от типичните мъже, които живееха преди всичко за семейството си и всеки момент доброволно би се отказал от кариерата си, за да си стои безгрижен на дивана със съпругата и четирите си деца. Това беше единственото нещо, което ме дразнеше в него. Докато аз живеех за кариерата си, Мадокс беше точно моята противоположност станеше ли дума за това. Не можех обаче да отрека, че си беше спретнал едно красиво семейство. Жена му беше голяма сладурана, изключително любезна и мила, а момчетата му бяха много игриви и до едно симпатични. Понякога ги водеше в залата със себе си и превръщаше дните за тренировка в забавачница, но и ги подготвяше по този начин за бъдещата им кариера на емемей борци.

Бутнах го с ръка, карайки го да престане с нелепите си движения.

- Престани, някой ще си помисли, че си обърнал резбата!

- Добре де, спирам, но сериозно, кога ти изтича срока?

Поузъртах се, чудейки се, какво да му отговоря, но накрая изтърсих под нос истината:

- Днес.

- Сериозно? Ама напълно сериозно?

- Да! Да ти приличам на някой, който обича да се шегува?!

- И избра ли си някоя вече?

- Днес ще трябва да ме освободят по-рано, защото ми се налага да отида.

- Нее, господи! - Приятелят ми сложи ръце пред очите си и ги притисна мъчително дълго с пръсти. - Боже, защо си го причиняваш? Кой знае измежду какви жени ще ти се наложи да избираш! Може да са пълни, бъз ръка, без крак, с белези по лицето... Как ще спиш с такава жена? Как така не направи минимално усилие да спазиш проклетия срок!?

- Не искам никаква жена! - Отговорих троснато. - Не искам никоя дори да поглежда домът ми, камо ли да го обитава!

- И докъде стигна с проклетая си инат?! Така или иначе сега ще трябва да прибереш някоя със себе си!

- За съжаление ще ми се наложи, да! И то точно след няколко минути.

Погледнах часовника на отсрещната стена и установих, че вече ми се налага да тръгвам. Последният един ден в горния десен ъгъл на вчерашното писмо се бе превърнал в някакви си петдесет минути, които започнаха да текат с главозамайваща скорост. Само петдесет минути и някой неканен щеше да се натрапи в живота ми, най-вероятно завинаги. И не можех да направя нищо, за да го предотвратя.

Слязох от тепиха, зарязвайки разочарования поглед на Мадокс, отправен към мен, грабнах раницата си от близката пейка и я закопчах, запътвайки се към изхода на залата.

Моля за мнението ви в коментарите и ако историята ви допада може да я оцените с ☆!