Мейв
Лили потриваше притеснено ръце, но лицето й отново възвърна цвят, щом облекчено се запъти към мен на стълбището с отворени обятия.
- Толкова се разтревожих, но сега, когато те виждам цяла, такава тежест ми падна, че...
- Не е трябвало да вдигаш врява, добре съм, както винаги! - Отново се опитах да омаловажа нейна заслуга, затова че най-вероятно предотварти нещо пагубно. Първо убеди онзи кретен да не ме изгони на улицата в онази нощ след цялата дандания с бонбоните, преди това ме научи да готвя, та да си спестя някое и друго главоболие, а сега бе обедила съпруга си да разсее онзи великан, който най-вероятно щеше да ми съдере кожата, заради леко пострадалото му приятелче. И да не ми се искаше да го призная Лили ме бе спасила от стотици неволи до момента и сега му беше моментът да постъпя правилно: - Виж Лили...може и да не съм ти го казвала до сега, но ти наистина спасяваш живота ми в по-голямата част от времето и ако не сега, то не знам, кога ще ти се отблагодаря за това.
Надявах се нелепият ми поглед да не съсипе създалият се момент на откровения, защото вътрешно крийнджвах зверски много. Всъщност аз крийнджвах ноун стоп около Лили, понеже тя беше като един огромен плюш кръжащ край мен, който непрестанно ме докосваше, а аз само искам да отдръпна ръка понеже не понасях чувството на плюш върху кожата ми. Но този момент трябваше да издържа агонията и да й позволя да има своя малък момент плюш щастие.
- Оулл, оценявам го много, но няма абсолютно никаква причина да ми благодариш! Сигурна съм, че би направила същото за мен!
- Да бих..
- А и да ти кажа просто не можех да си стоя изтегната пред телевизора, когато чух звуците над главите ни! Какво се случи там горе?
- Нищо! - Махнах пренебрежително с ръка, сякаш ситуацията нямаше всеки момент да ескалира и още не усещах онази му работа десет сантиметра навътре в гърлото ми. - Изпуснах няколко неща на пода, докато чистех и това копеле естествено не пропусна да надигне вой до небесата, но той си е такъв. Само реве като подивял звяр и плаши горските животни, а не хапе.
- Не знам, дали случаят в действителност е такъв, но не съм забравила, че преди няколко дни го наръга в крака...и че той сипеше проклятия върху теб по целия път нагоре до петия етаж.
![](https://img.wattpad.com/cover/325092098-288-k13137.jpg)
YOU ARE READING
Отвъд границите +18
RomanceСтарите обществени норми отново се завърнаха и просперитета, до който човечеството бе достигнало, се бе превърнало в просто един хубав период от миналото, който някои си спомняха с умиление, а други с отвращение. Половете отново са неравностойни, же...