Отвъд границите +18

Chapter 19

Мейв

Лекарите прехвърчаха един след друг около мен в спешното отделение със сини найлонови облекла и медицински шапки, а аз по принуда стоях до раненият в средата на стаята, който бе затворил очи поради световъртежа, причинен от бързата загуба на кръв. Сред цялата тази суматоха никой не спираше дори за миг да провери състоянието му, а аз се паникьосвах все повече, че ако скоро не направят нещо на момента раната можеше да има фатални последствия. Озъртах се навсякъде, уж следейки, какво се случва около нас, но всъщност отбягвах виновно да поглеждам към почти изгубилото съзнание момче, защото със сигурност щях да рухна на земята, повалена от негативни мисли и втълпения.

- Питай някого, какво става по дяволите!

Слабият му глас ме накара да се затичам с бясна скорост към един от въртящите се на място като пумпал доктори, който отдавна бе изгубил последователността на работата си и през няколко минути потъркваше объркано глава.

- Трябва да побързате! Пациентът има нужда от незабавна помощ в момента!

- Проблемът е, че анестезиологът не е тук, а без него не можем да започнем!

- Не можем и просто да стоим така!

- Опитваме се да намерим някой друг достатъчно компетентен да го направи и то с риск да си имаме съдебни проблеми след края на операцията!

- Майната им на последствията, той изгуби прекалено много кръв! Моля ви направете нещо!

Силна болка в областта на гръдния ми кош сви болезнено забързаното ми сърце и изкара наяве сълзите, които се опитвах да подтисна през целия път до болницата. Не исках да показвам, че ми пука, защото копелето щеше да го използва по най-жестокият начин срещу мен, но и аз бях неспособна да издържа на всички тези препятствия. Първо шурналата като река кръв от крака му, а сега и липсата на медицинска намеса. Вече си се представях в някоя тъмна килия зад болезнено студени метални решетки.

Лекарят срещу мен въздъхна шумно и се опита да ми вдъхне кураж по възможно най-неподходящия начин:

- В краен случай ще се наложи да започнем без анестезиолог, но така ще уморим бедното момче.

- По-добре от нищо! Щом се налага го направете, умолявам ви!

Примолих се отчаяно, понеже това май беше единствената останала възможност.