Отвъд границите +18

Chapter 33

Мейв

"Господи, какви ги дрънкам?! Моля те, умолявам те да не ме е чул!" 

Тялото ми първоначално се усещаше толкова слабо, че не можех да намеря никакви сили да се изпрвя, но бързо се укопитих, щом се усетих, какво казах току що. Облегнах се на  рамката на леглото и се взрях в него със затаен дъх, докато нахлузваше обратно потника си. Толкова бях замаяна, че остнах глуха и сляпа за всичко, което се случва около мен, а мозъкът ми тотално изключи и думите се изтъркулиха от устата ми без да мога да ги спра. Сгафих тотално! Изглеждаше напълно нормало и неангажиран от всякакви мисли, но аз все още го наблюдавах, опитвайки се да се уверя на сто процента, че и този път се бях оттървала.

- Пишка ли ти се?

Погледнах  го объркано от неочаквания му въпрос, но в момента, щом ме попита, усетих болезнено, как мехурът ми буквално щеше да се пръсне.

- Всъщност да!

Поставих ръка на стомаха си, сякаш можех да го възпра, и бързо се затичах към банята му. Седнах върху седалката и просто го пуснах, при което ми се наложи да потъркам ниско долу стомаха си, за да оталожа малко напрежението в бъбреците. Отдъхнах си облекчено и затворих очи, облягайки се на облегалката. В този момент от нищото вратата се отвори и той облегна чисто голото си покрито с татуировки тяло на рамката на вратата. Коремните ми мускули веднага се присвиха болезнено и отново секнаха процеса на пишкане, точно като миналия път, докарвайки ме до невъобразимо сладка болка. Гърчех се пред него на тоалнтната чиния, докато наблюдавах доволната му физиономия с лека ехидна усмивка, която виждах честичко напоследък.

- Излез! - Умолявах му се отчаяно, докато се опитвах да се боря със стягащите се мускули, но беше невъзможно, щом стоеше така пред мен.

- Пусни го, Пале..! 

Клекна пред мен, изправяйки присвитата горна част на тялото ми назад, като я върна обратно на облегалката. Тази гад нарочно прокара ръката си от брадичката ми през цялото тяло чак до началото на интмността ми и понечи да се заиграе със зърната, но изобщо не беше нужно. Само плъзгайки поглед по обагрените му в черно мастило мускули пропити с типичния му мъжки аромат организмът ми се объркваше прекалено много и ме докарваше до това положение. Не знаеше, дали бе време да се изпишкам или да получа четвъртия си оргазъм.  Сигурно му беше забавно да ме гледа така, щом едва задържаше самодоволството си. В такива моменти си повтарях на пук на всичко, че трябваше да го мразя. Да му посягам с нещо всеки път, щом се доближи до мен.