Отвъд границите +18

Chapter 6

Мейв

Дрехите, които ми даде, ми стояха като чувал за картофи. Връзките на черните шорти ги пристягаха около талията ми, но беше абсурдно да се разхождам из апартамента по този начин. Тениските бяха достатъчно широки и дълги, че прикриваха добре три четвърти от тялото ми. Може би това бе чувството да носиш рокля. Беше леко, еластично, позволяваше ми да се движа свободно, което ме мотивираше да правя пироети из цялото свободно пространство край леглото. Толкова се въртях, че накрая се стоварих на леглото и започнах да се смея с глас на детинското си поведение.

Тениските носеха тежкия аромат на одеколона му, който се пренасяше и върху кожата ми. Приближих яката на тениската към носа си и вдишах дълбоко опояващата задушаваща миризма, която беше толкова тежка, че имаше способността да те елиминира с уханието си. Убожавах този аромат! Толкова добре отговаряше на мъжкарското му излъчване. Точно такъв одеколон би трябвало да използва корав мъж с особен характер като него. Допълваше чертите му до перфектният завършек.

Зарекох се един ден да изглеждам като него. Щях да бъда неговата женска и по- закачлива версия. Вчера преди да заспя си представях дълго, как би изглеждал живота ми, ако бях на негово място. Тялото ми щеше да е обрисувано в най-различни татуси, щях да имам плейстейшън и да се състезавам по цял ден с най-различни вдетинени лузъри в интелнет и щях да карам огромен спортен Хонда мотор. Мамка му, този мъж и перфектният му живот бяха шибана мечта, която ми се искаше да изживея.

Насред всичките тези представи в главата си осъзнах, че все още се излежавах мързеливо на огромния матрак, който ми бе осигурил една от най-приятните вечери в живота ми от доста време насам. Беше най-комфортното легло, на което бях спала някога и не можеше дори да се сравнява с пейката в килера, която ден след ден увреждаше все повече бедното ми гръбче. В този момент можеш само да се радвам, че тези дни бяха останали зад гърба ми. Нямаше да се връщам повече назад, сега бях тук и имах намерението да остана за колкото се може по-дълго.

Скочих от леглото и се поогледах във всекидневната за парите, които вчера спомена, че ще ми остави. На бар плота видях една тлъста пачка мангизи, която нямаше никакъв шенс да се побере в шепата на ръката ми. Полетях към нея и установих, че всъщност си приляга направо брилянтно в дланта ми, сякаш просто е чакала да се озове там. Винаги съм си знаела, че аз и парите имаме специална връзка и беше само въпрос на време да играем на една страна. Просто не съм и предполагала, че това ще се случи толкова скоро.