Отвъд границите +18

Chapter 11

Танър

- Какво ти става бе хлапе, замахни като истински мъж не ме мотай!

Хлапакът срещу мен идваше в залата от цяла седмица и още не беше усвоил round kick. Виждаше се ясно, че липсващите му умения го разяждаха отвътре, щом след всеки неуспех тялото му се отпускаше и му идеше да се предаде. Колкото и да исках да му помогна бях на мнение, че момчета, които не можеха да поддържат хъса си най-добре изобщо да не си губеха времето. Независимо колко ти е трудно и колко ти викат на главата трябва да държиш гарда изправен, защото много други щяха да те смазват от бой на ринга, а професионалистите дори нямат време да свеждат глава. Играта трябваше да продължи.

- Омръзна ми от теб, Брендън! - Майк се облегна предаден на въжетата и потърка безнадежно гололата си глава. Той най-много от всички държеше на хлапето срещу мен и затова му даваше да се изправя срещу най-добрите в залата, но дори на него му беше ясно, че нещата няма да се получат. - Остави Танър намира, име си далеч по-важни работи от това по цял ден да се занимава с твоя нищо и никакъв ритник.

Хлапето махна разочаровано ръкавиците си и се запъти към съблекалните, докато всеки един от нас наблюдаваше неуспеха му с наведена надолу глава. Можех да усетя желанието му да изпочупи всичко наоколо само и само да излее цялата си ярост, ни всеки един от нас се сдържгаше в такива моменти, за да не бъде изпъден с гръм и трясък от залата. Още нещо, което трябваше да се усвой в ранен стадий, а именно да подтискаш и най-силните емоции, за да не те дисквалифицират по-късно от някое състезание.

- Знаеш ли какъв му е проблемът, Танър?! - Майк посочи гърбът на разгневоното хлапе с треперещ от прочутата си духовна мъдрост пръст и веднага разбрах, че следваше още една житейска поука от този стар мъдрец. - Заради онази шоколадова кокетка, след която все тича! Умът му е при нея, не тук в залата, където трябва да се намира. Преследва я отчаяно и не упражнява достатъчно техниката си, а това няма да го направи шампион. Когато се изпречи жена с мини пола на пътя ти и те привлича, то тогава всеки от нас се погубва. Заради това в миналото не са разрешавали полов акт на римляните двадесет и четири часа преди излизане на арената, защото не само те разконцентрират, а изпиват и енергията ти. Виж Мадокс и Резенски например, жените им избутват по две всяка година от вагината си. Да ти приличат на професионалистите, които бяха преди всичките тия деца?! - Отговорът беше едно категорично и ясно не. Преди Стейси с Мадокс бяхме неразделни. Тренирахме до късно в залата до поне девет вечерта и брояхме натъртванията и сининте, които оставяхме по телата на другия, ходихме заедно да ядем по заведенията, защото хранителните магизини отдавна бяха затворили и хладилниците ни изпразнени. Кракът ни не стъпваше вкъщи, а откакто тя се появи в живота му мадокс избираше да се прибира при нея още в пет, а мен ме оставяше всяка вечер да се съревновавам с мухите наоколо. - А сега виж себе си, след няколко дни ти предстои важен мач, на който ще се реши бъдещето ти. Те изобщо не могат дори да се доближат на състезание от такова първокласно ниво. На тях просто им е важно да не оставят жените и децата си гладни, но ако имаше един начин, изобщо кракът им нямаше да стъпи в тази зала. Помни ми думите!