Отвъд границите +18

Chapter 22

Мейв

Лили беше първата от съседите ни, която се притече на помощ, щом линейката пристигна. Качи се притеснена в апартамента ни и заоглежда щетите, включително ранения, който трима мъже едвам смогваха да поставят върху носилката. Танър се инатеше непрекъснато и искаше въпреки болката да слезе сам до първия етаж, а аз бях безсилна да разубедя, понеже той отказваше да ме слуша. Тази, която го бе убедила да се възползва от помощта на докторите беше Лили. Не можех да опиша, колко благодарна бях, че се появи в онзи момент и плюс това почисти всичко след нас.

- Как е той, ще се възтанови ли напълно?

- Лекарите ни увериха, че раната ще зарасне и ще може да продължи да работи, но щяло да отнеме време. Отделно няма да може да се състезава, за което ми е ужасно сърдит и буквално превръща живота ми в ад.

- Разбирам...но в крайна сметка не ти си виновна, нали? Било е инцидент.

- Разбираше, че беше инцидент! Сам си го изпроси! - Писна ми от цялото това съмнение, чия била вината. Хората наистина прекаляваха с лигавщините, включително и Танър. Независимо, дали аз съм виновната или дали достоверната версия за пред полицаите бе заблудила успешно всички, аз пак си оставах черната овца, а той невинната жертва. Треньорът му Майк намекна съвсем ясно в мое присъствие, че било по-добре да се въздържа от всякакви негативни външни фактори, като всички знаеха, че визира точно мен. Дори му предложи да се настани при него, докато се възтанови напълно, но копелето нали държеше да ме изтезава, любезно му отказа. И така ме караше постоянно да търча след него и да правя хиляда неща наведнъж, докато той само недоволстваше, че заради мен не е в залата. Всички бяха тотално изперкали! - И на мен цялото това нещо не ми се отразява добре, но мен кучета ме яли! Не съм седнала от сутринта!

Облегнах се недоволно на стената с кръстосани ръце и прокринах прецакания си живот. Това напоследък го умеех най-добре.

- Никой не казва, че и на теб не ти е тежко покрай това голямо бебе, мъжът ти. - Дори не знам, защо Дони, съпругът на Лили се подвизаваше наоколо. Или се чувстваше, като часто от случващото се, задето също бе помогнал след суматохата или просто искаше да е в час с клюките. Както всички останали в блока. - Мен, ако питаш, ме интересува много повече ти как си.

- Била съм и по-добре! - Бе единственото, което успях да кажа. Копелето ме събуди още в пет сутринта да му миксирам шейкове, да му включа телевизора да му приготвя закуска. Можеше да се инати да се изкачва сам по стълбите, а за всичко останало явно аз бях на среща. Садист.