Отвъд границите +18

Chapter 27

Танър

- Мамка му, мамка му, мамка му!

Вътрях се на посоки из стаята и нямах никаква идея, какво би трябвало да предприема. Изобщо не знаех, дали има връщане назад след като се бях изпразнил в палето, но в онзи момент единтвеното, което преминаваше през главата ми беше оргазмът, който не бях изпитвал от години. Удоволствието така детронира нервната ми система, че мозъкът ми остана глух и сляп за всичко останало освен сладострастните сигнали за предстоящото освобождение. Никога през живота си не бях постъпвал толкова безотговорно. Един-единствен път бях сгафил, а цялата ми карера, целия ми живот бяха на карта.

Това не можеше да се случва на мен!

Седнах на ръба на леглото и разтрих болезнено уморените си очи, които цяла нощ не бяха видели сън. Тъкмо с Майк да се разбера отново да посещавам залата и да тренирам поне горната част на тялото си и този проблем се стоварва върху мен. Утре щях да съм пълна развалина и само щях да дам поводи на онази шайка клюкарки да ме обсъждат. Сякаш прободната рана не им стигаше. Съзнането ми бе ангажирано с две мисли, които се сменяха чрез механизъм като цветни филтри пред проектор, а филмът си оставаше черно-бял, понеже и в двата сценария действитето бе мътно и не се развиваше по най-добиря начин: разрухът на едва заформилата ми се слава на емемей борец и загубата на всичко, което имаше значение за мен.

Не можех да позволя това да се случи, НИКОГА, особено сега!

Понечих отново да поправям грешките си, които и започнаха в съседната стая. Шмугнах се през вратата безшумно, точно както бях направил и преди около четвърт час, но вместо да чуя сблъсъкът на капките вода с плочките, идващ от банята, този път се сблъсках с полунепрогледен мрак и пълна тишина. Издутите чаршафи върху леглото ми подсказаха, че палето най-вероятно бе потънало в дълбок сън след физическото ни натоварване в банята. Прибилижих се с котешка гальовност до леглото и се надвесих над излъчващото топлина тяло под завивките, обърнато към противоположната страна.

- Пале! Разсъни се за малко, трябва да те питам нещо преди да тръгна! - Въпреки че целта ми беше да я разбудя, гласът ми си оставаше принизен до шепот. Приближих се още повече към нея, докато носът ми не потърка крайчеца на ухото й. - В овулация ли си? - Размърда се леко, но не показваше никакви признаци, че бе чула въпроса ми.