Отвъд границите +18

Chapter 14

Танър

Забърза се към входната врата, но нямах намерение да я преследвам, въпреки че ми мина през ума. Не за другото, а защото не ми се искаше да спи по улиците на града, но като се замисля, колкото по-надалеч стоеше от мен, толкова по-добре. Примирих се с последвалата ситуация и се опитвам да се пригодя към обстоятелството, че сам трябва да се погрижа за събирането довечера и всяко друго домакинско задължение оттук нататък. Единственият плюс на това да има жена в дома ти.

Върнах се обратно в кухнята и огледах добре последствията от поредния ни семеен скандал. Трябваше да си призная, че този път малко попрекалих. Не стига, че похабих сума ти свежи продукти, ами и си създадох двойно повече работа. Трябва да подредя, да почистя, да напазарувам, а след това и да сготвя. Започна бързо да се усеща липсата на така наречената ми съпруга, а дори не мислех, че изобщо ще усетя такава. Сега можех просто да я накарам по един или друг начин се погрижи за стореното от мен и когато се върна всичко отново щеше да блести от чистота, но разбира се отново трябваше да проявя лошите черти от характера си. Като си спомнех ме напушваше отново гняв, а дори не мога да си обясня защо реагирам толкова крайно. Самото й присъствие наоколо просто ме дразни.

Наведох се и започнах да събирам разпилените опаковки, но в крайна сметка реших да се погрижа за това след като напазарувам. Взех якето си и заслизах по стълбите, оставяйки бъркотията на пода така, както си беше.

Малко преди да достигна вторият етаж обаче, момичето, което живееше в апартамента под моя, от чийто врата току що излезе, ме спря и изглежда се опита да ми каже нещо. На няколко пъти сякаш се опита да сформира някакво изречение, но така и не й се получаваше, задвижваше устни, но никакъв звук не излизаше от тях. Нямах намерение да гадая, защо толкова се опитваше да задържи вниманието ми и заслизах отново надолу. Така или иначе законът не позволяваше дори да осъществявам очен контакт с нея. Оказа се по-решителна, отколкото очаквах, след като за малко не ме докосна в опит да ме задържи.

- Т-тя трябва да се п-п-прибере, вътре е!

Страхотно! Тъкмо си мислех, че вече се бях оттървал от един проблем и се радвах на стария си познат живот на самотен ерген без натрапници в дома ми, а се оказва, че онова пале все още е тук. Отправих поглед към затворената врата зад странното момиче пред мен, способен да почувствам онова нейно познато натрапническо излъчване дори през пърчето дърво.