Мейв
Парещата болка се засили, когато плъта на шортите ми се оттърка в
ожулванията от колана. Извистях болезнено със зъби и не спрях до там. Огледалото насреща ми показа ясно положението, до което бях стигнала. Целите ми задни части бяха зачервени на места, сякаш някой бе излял гореща вода отгоре ми. Оглеждах внимателно пораженията, докато парещата болка се лееше по страните ми и ми натякваше болезнено, как само преди няколко секунди бях позволила на това копеле да отнеме и малкото достойнство, което притежавах. Вместо да нанеса тези червени следи на унижението по целият му гръб, сега те красяха моето тяло.
Вдигнах внимателно вече прекалено тесните къси панталонки и след повече от сигурно пет минути най-после отворих вратата на банята след него. Не знам, къде се намираше той в момента. Дали се бе върнал при приятелите си, сякаш нищо не се бе разиграло пред очите им? Радостните им възгласи в тон с рефера все още огласяха целия апартамент. Или може би гордо празнуваше деянието си в някоя от стаите? Където и да беше частичка от мен все още не би позволила да стане свидетел на слабостта ми. Изтрих сълзите и се отправих с най-нормален ход към стаята си. Затворих бясно врата с един сравнително силен трясък и коленичих отново пред гардероба, където останките от сивата тениска още лежаха на дъното. Скъпарският му одеколон все още бе просмукан в тях и играеше ролята на замърсител на въздуха в гардероба ми. Мразех противната миризма, точно както не можех да понасям и арогантното му държание всеки път, щом ме отминеше пренебрежително и ароматът опареше ноздрите ми. Подминава ме надменно, за да ми стане пределно ясно веднъж завинаги, как моята натурална улична воня в комбинация с насмешливият ми ръст далеч не бе нито на нивото, нито в категорията му.
Изтрих с несравнима ярост шибаната нанесена болка от лицето си с проклетата черна тениска. Надписът на роулинг стоунс едва не разкъса кожата ми, но не успя да нанесе още болезнени щети върху вече изтрадалото ми по вина на собственика й тяло. Хванах края на тениската точно, където шевовете съединяваха предната и задната й част и започнах да дърпам с всичка сила, докато конците не започнаха да пръщят.
Направих същото и от другата страна, и по средата, и от яката надолу докато измежду пръстите ми вече не се въргаляха нищо и никаква парцали, с които можех да бърша единствено и само пръхта от етажерките.
Това беше моята терапия и шибаното ми отмъщение. Тениските свършиха, та следващия път щеше да ми се наложи да ръзкъсам друга част от него. Молих се да е коравосърдечното му сърце.
Моля за мнението ви в коментарите и ако историята ви допада може да я оцените с ☆!
أنت تقرأ
Отвъд границите +18
عاطفيةСтарите обществени норми отново се завърнаха и просперитета, до който човечеството бе достигнало, се бе превърнало в просто един хубав период от миналото, който някои си спомняха с умиление, а други с отвращение. Половете отново са неравностойни, же...
