Отвъд границите +18

Chapter 5

Мейв

По време на половината път се взирах най-съзнателно в него и наблюдавах, как челюстта му се пристяха от раздразнение. Обожавах да карам хората да се чувстват некомфортно, особено този до мен. Все още опознавах всяка видима част от него, това как прокарваше мазолестите си ръце по целия волан всеки път, щом отпуснеше педала за гаста и как ги затягаше около него, щом го натиснеше почти до дупка. Още не знаех, дали беше навик или просто го изнервях, докато нахално го обхождах с поглед. Какъвто и да беше случая се забавлявах изключително много. Бих искала да стигна и по-далеч от това, като уж случайно прокарам длани по таблото на колата и оставя отпечтаци навсякъде, където бих могла, но дори и аз си имах предели на оцеляване. От това, колко чиста беше колата, сякаш е била купена точно преди няколко часа, не трябваше да съм с три висши образования, за да ми стане пределно ясно, колко голям педант е и че не споделяше притежанията си с други. Общото ни сътрудничество щеше да бъде леко разтърсващо заради това.

Едно рязко натискане на спирачката прекъсна размишленията ми и запрати гръдният ми кош право към таблото. Ребрата ми се сблъскаха мощно с твърдата повърхност, което едва не изкара всичкия въздух от белите ми дробове. Озовах се замаяна в малкото пространство между седалката и купето, където бяха предназначени да се намират само босите ми крака и си останах там, докато колата напълно не спря от движение. Окопитих се леко, опиватвайки да надигна дупето си от пода и да го стоваря отново на седалката, но с триста зора успях някакси да нямеря сили в слабите ми ръце и да се изтегля нагоре.

- Слизай! - Изсъска нетърпеливо, продължаващ да гледа напред през предното стъкло, а аз още се опитвах да разбера, какво точно се случи.

- Какво...? Това ли беше?! Ще ме оставиш насред магистралата?!

- Давам ти точно пет секунди!

Огледах се смръщено наоколо. Колите профучаваха с бясна скорост покрай нас и издаваха онзи свистящ звук, получаващ се при поренето на вятъра. Освен натовареното движение единственото, което се виждаше в радиус от няколко километра, бяха само каменисти и прашни ширини от двете страни на пътя. Нямаше дори едно дърво наоколо, камо ли друг жив орагизъм. Намирахме се в средата на нищото, в буквалния смисъл на думата, а той упорито ме чакаше да се наканя да сляза.