Отвъд границите +18

Chapter 37

Мейв

Едното ходене до аптеката се оказа голямо приключение, което ме накара поне на три пъти да се прививам от смях, завряла лице в кожената материя на якето му. Карахме без каски, при което на половината път полицейските сирени се включиха някъде изотзад и ме накараха да подскоча все още облегната на него. Толкова гръмко изпсува, че въпреки заглъхналите ми от вятъра уши го чух и не можех да не се засмея. Гумите дълго време се триеха в асфалта с бясна скорост, докато се опитвахме да им се изплъзнем по тесните и препълнени Ню Йоркски улици, но слава на бога моторът беше подвижен в сравнение с другите превозни средства и с малък риск се провирахме през по-трудно достъпни за полицейска патрулка места. Накрая ги изгубихме при поредното задръстване, където им се наложи да спрат зад дълга редица автомобили и се озовахме пред прослувутата аптека.

- Ето, изпий го, Пале! - Постави една малка таблетка в дланта на ръката ми и ме снабди с чаша ледено студена вода, но всеки път, щом приближавах ръба на чашата към устните си, прихвах и не можех да отпия. - Няма нищо смешно, бъди сериозна за една минута! Знаеш ли, калко неща зависят от таблетката, която всеки момент ще се разгради в устата ти, ако не се стегнеш?!

- Успокой се! Глътнах я! - Устата ми се навлажни толкова много от смях, че с едно преглъщане хапчето само слезе надолу в гърлото ми.

- Сигурна ли си? 

- Напълно.

- Дай да видя!

Малко ми беше трудно да държа устата си отворена, колкото да огледа навсякъде и да се увери, че не си измислям, при положение, че отново ме напушваше смях.

- Като малко дете си и ми лазиш по нервите, кълна се! - Подпря се до мен на мотора и отпи облекчено от студената вода, която аз очевидно нямах намерението да поглъщам.

- Нали няма да ме върнеш вкъщи? Беше супер яко и искам още да се возя!

- Изпълнихме това, за което бяхме дошли, а и преследването ми дойде малко в повече..

- Моля те, Papi!

- Papi?? - Приближих се с престорено умоляващ поглед към бакенбардите му и избълвах съблазнително всичките глупости, които ми се въртяха в главата от мига, в който се качих на мотора му.

- Mira, quero montarte como montarte motocicleta tuya! (Испански в буквален превод: Искам да те яздя точно, както ще яздя мотора ти.)