Отвъд границите +18

Chapter 39

Мейв

Очаквах да се прибере едва утре, а той само след час и половина се появи тук и ми търсеше сметка за държанието ми от по-рано, а аз не искам дори да го поглеждам. Не мога да търпя нито него, нито който и да е било мъж, способен да стори това, което Дони бе сторил на Лили. А това включва всеки един мъж на шибаната планета Земя. До гуша ми бе дошло!

- Ще ми обясниш ли какви са тези изблици или ще ми се наложи сам да си изкопча отговор от теб? - Нищо не можеше да спре това копеле. Стига да си науми нещо, щеше да помести и скален склон, за да стане на неговата. А какво оставаше за една сравнително тънка врата и моите скромни петдесет и два килограма, които я подпираха от вътрешна страна, за да му попречат да влезе в собствения си апартамент? Не представляваше никаква трудност за него да ни избута с един тлясък и да стисне болезнено китките ми, които отказваше да пусне, както и да ги извивах и дърпах в опит да се измъкна. - Май ми се налага още веднъж да ти напомня с кого си имаш работа, нали Пале?!

- Така ли? Нима отново ще издърпаш колана си и ще започнеш да ме налагаш като миналия път? Или брилянтния ти мозък е родил някоя по-креативна идея?

- Нямам нужда от някакъв си колан, за да ти освестя паметта! - Всеки спор между нас досега се решаваше с насилие. Особено, когато причината за спора, както обикновено, се оказвах аз. Затова готовността ми да се защитя от потенциална атака бе шокиращо опустошена от извиването на ръцете ми зад гърба и бясната целувка, която се стовари върху здраво стегнатите ми, инатливи устни. Малките ми безсилни крачета биваха отлепяни от пода при всеки жалък опит да се противопоставя на пълния му контрол над мен. Аз буквално бях в ръцете му и бях безсилна да направя каквото и да било по въпроса. - Аз не съм само твоят насилник, скъпа! На първо място съм твоят СЪПРУГ, ако си забравила тази важна подробност!

- Което е дори по-лошо! Няма нищо по-отвращаващо за една жена от садистичен съпруг! Късмет с намирането на някой, който не е такъв! - Гласът ми пресипна от насъбралата се към целия свят омраза, която дори тялото ми бе неспособно да изрази в цялостната й форма. Очите му се смекчиха, щом усети всеобхватната й мощ, която бе способна да опустоши и двама ни, ако скоро не пуснеше китките ми и не ме оставеше да я изразя на свобода. - Всички сте еднакви, зверове!

Успя да проумее, колко сериозна бях всъщност и че този път в неговите ръце не се бунтуваше онова пакостливо пале, което преди два часа му бе откраднала мотора и го бе изоставила на безлюдна площадка в самия център на Ийст Бронкс. Сега ставаше дума за изпълнена с ненавист, състрадателна жена, която току що бе видяла приятелката си покрита от глава до пети с причинени от "скъпоценния" й съпруг сини и която си бе припомнила, през какво бе преминала самата тя през първите седмици от престоя си тук. Този път не бих позволила да остана сляпа за тази същност на мъжката му природа, независимо, с колко целувки бе готов да ме опсипе. Залитнах леко назад и тупнах по дупе на земята, но това нямаше значение. Отблагодарих се, че ме пусна навреме, защото имах нужда да дишам дълбоко. Да дишам дълбоко и да съхраня малкото ми останало спокойствие преди омразата да ме изпепели отвътре: