Отвъд границите +18

Chapter 10

Танър

Майк ми каза да си отивам вкъщи по средата на деня, понеже съм се бил "претоварил". Малки болежки в десния крак и една шибана крампа по средата на тренировка не бяха причина да ме прати на изгнание в апартамента по дяволите! Въпреки, че моментално се възпротивих, той си остана непреклонен. Не стига, че не продължих с тренировките, ами и два дни подред основно ще гледам, как останалите се фръцкат на арената, докато аз им давам наставления. Ако Майк си мислеше, че ставам за водач и треньор и че след време ще мога да заема неговото място, се бе излъгал. Нямам нервите да викам на тези говеда да си оправят гарда по цял ден като него и накрая пак да няма абсолютно никакъв напредък. Най-вероятно бих ги "посръчкал" с юмруци, за да си отпушат ушите.

А сега ето ме тук, отново на дивана, отново пред телевизора, като всеки друг път, щом не бях в залата. Какво се очакваше иначе от мен? Оправих всичко по колата, смених зимните гуми, мина основен преглед за тази година и съм я излъскал до блясък. Друго просто не ми идваше наум, освен да се излегна и да играя Mortal Combat. Това буквално беше единственото ми останало развлечение.

Тук и там се чуваше зад гърба ми прошумоляване и естествено не беше далеч от ума, коя мишка издава тези звуци. Палето ту открехваше някоя врата, ту отново я затваряше, ту се размотаваше из кухнята, ту излизаше. Направо ме побъркваше. Но знаех, защо е цялото това гламаво разхождане насам-натам. В стаята и нямаше климатик и сигурно бе толкова горещо, че едвам се дишаше вътре. Но не смееше да остане в хола, понеже аз се развличах тук. Накрая се стовари на страничната част от ъгловият диван до мен, повявайки с ръце около лицето и шията. Този път проявих човечност и не казах нищо, понеже не ми се искаше да колабира. Оставих я да си седи до мен, стига да не си отваря голямата уста.

Цялата й кожа лъщеше от пот. Не беше навлякла моите дрехи като вчера. За сметка на това носеше широки в крайниците джинси и потник, прикриващ само и единствено гърдите й. Затова ли й бях дал пари? За да си купува някакви оскъдни парцали.

Опитах се отново да се съсредоточа над играта, защото губех стремглаво, а аз никога не губех на Mortal Combat. Изобщо не можех да кординирам пръстите си, за да приложа заучените съчетания от удари. Накрая започнах да натискам на поразия бутоните без изобщо да зная, какво точно правя. Когато и да погледнех към палето, тя просто си стоеше там с кръстосани крака и следеше играта с кисела физиономия. Ето защо не исках да се мярка около мен. Откакто е седнала наблизо не съм спрял да губя.