Отвъд границите +18

Chapter 42

Танър

Бил Козмо бе суров човек, който ще ти каже истината такава, каквато е в очите. Всяка негова дума те прорязва с жестоката реалност, докато не паднеш безнадежден на колене и не можеш повече да се изправиш, камо ли да се биеш. Но за разлика от Майк бе напълно прав. Решението бе в мои ръце и аз бях единствения, който можеше да го захвърли или рисковано да жунглира с него, докато не издържа или докато не се изплъзне пагубно от ръцете ми.

"- Виж хлапе, - Заслушах се внимателно в прегракналия му с годините глас от милионите изсушени цигари, които палеше през пет минути. Точно толкова внимателно, колкото бях засредоточен и в пиковите Ню Йоркски часове. - Не си губи времето да звъниш на мен или да спориш сума ти време с Майки! И тримата знаем, че нямаш голям избор! Нали на времето ме гледаше като малко биче и ми съскаше през зъби, колко велик си щял да станеш?! Е, сега е най-удачната възможност за теб! Стягай си шибания задник и се залавяй за работа!

- Залогът този път е прекалено голям Бил!

- Залогът винаги е голям! Ако сега клекнеш пред О'Конър, никой повече няма да те вземе насериозно! И сам си наясно си с това!

- Ако се състезавам, ще взема в предвид казаното от Майк! Няма да рискувам кариерата си за някакви мижави пари! Някой спортисти се застраховат за в пъти повече от това, което ми бе предложено за двубоя! Разчитам на теб да уредиш нещата и да преговаряш за по-висока от предложената сума!

- Колко? - Разнесе се шум из цялата кола, щом Козмо се размърда неспокойно на стола си. Или това, или се готвеше да запише инструкциите ми и желаната от мен сума на страница от вестник, както попринцип правеше. Премислих нещата търпеливо, докато той изнамери лист хартия измежду всички вехтории, претрупали бюрото в задимения му офис. - Слушам, хлапе!

Следвах бавно лъскавата боя на червения ролс ройс пред мен на автопилот, иначе най-вероятно щях да се изгубя от пътя, потънал в непрестанни съмнения относно тази мътна сделка.

- Петнадесет милиона, ако победя! Нито цент по-малко!

- Ти чуваш ли се бе!?

- Прекрасно съзнавам, какво говоря Бил!
- Тежкото дишане типично за Бил Козмо спря по средата на разговора, след като без грам колебание изтърсих тази на пръв поглед нелепа сума. Сигурно ме взе за напълно превъртял, но щеше да бъде още по-нелепо да заложа с лека ръка целия си живот за един-единствен двубой. Щом хората искаха да зърнат зрелище на всяка цена, то трябва да са готови да си платят за него. Кариерата и талантът ми струваха много повече от тези шибани петнадесет милиона, за които безусловно се застъпвах. - Там ли си Бил?