Отвъд границите +18

Chapter 30

Танър

Предизвиквах хлапака срещу мен, който най-нахално искаше да се изтъкне пред Майк и се възползваше от това, че много-много не ми се позволяваше да мърдам. Наобикаляше ме от всички възможни страни и се чудеше, кога да ме нападне, но не беше познал. Може и да не ми се позволяваше да нападам, но за последния час отбягвах успешно всичките му удари.

- Какво правиш бе хлапе!? Не ходи навсякъде по ринга като Чарли Чаплин, ами вземи замахни един път!

Но не смееше. Самоувереността, която излъчвах в себе си макар и ранен, правеше погледа му несигурен и го караше да се отдръпва по-назад. Славата ми проехтяваше като ехо в залата всеки път, щом един новобранец се осмеляваше да я пристъпи, точно, както всеки един емемей борец ще знае името ми след време и ще го произнася със страхопочитание.

Макар, че от сутринта се чувствах изтощен и ми се искаше да спрем, не свалях гард. Вчера трябваше изобщо да не се доближавам до палето, както бяхме говорили с Майк и в крайна сметка успях все пак да се държа на разтояние. Прибрах се от залата и се благодарих, че вкъщи бе тихо и не се мотаеше наоколо.  Любопитството ми да разгадая, в кой ъгъл се бе свряла, не успя да надделее над вчерашния ми спор с Майк, който ме накара малко да се усвестя, докато не я видях посред нощ в онази тясна черно-бяла нощничка с бели прашки, който се поддаваха, докато тикаше зачервеното си носле в кутиите с прах. Леле, едва се сдържах, да не я изчукам на задна без предупреждение, докато подпираше глава на етажерката в шкафа! Така щях да накарам зъбите й да треперят, но не от студ, а от петте огразма, до които щях да я докарам, чукайки апетитния й задник, който не спрях да оттърквам снощи в еректиралия си член. Извади късмет, че днес бях на работа, иначе...

Несъзнателно сблъсках ръкавиците си една в друга, което опонента ми прие като един вид заканване и реши да нападне в миг на новоизлюпила се решителност, но аз бързо стопирах опитите му, избягвайки юмрука и стоварвайки моя между ребрата му.

- Не се движи толкова, внимавай за крака!

- Защитавах се Майк!

- Изобщо не ме интересува! Няма да ти нося отново шоколадови бонбонки в срешното! И няма ли да ги махаш вече тия шевове?

Облегнах се изтощен на въжетата, въртейки потните ми очи към тавана. Да тренираш с крак, който едва мърдаш, ме връщаше отново към новобранските ми години, когато само половин час на ринга тотално ме нокаутираше.

- След уикенда съм на преглед.

- Ех, какво да обърна! Най-накрая получавам информацията, за която питам от мига, в който се надупчи.

- Но не съм изгубил форма, нали?! Още си ме бива! - Усмихнах се самонадейно, въпреки че едва дишах.

- Да, напълно..! Само се погледни, изплезил си език като пес!

- Трябва вече да тръгвам! Намерих сили да се отблъсна от въжетата и отново да размърдам пулсшращия ми крак.

- Та ти едва дойде!

- Преувеличаваш Майк, тук съм сигурно от пет часа!

- Преди стоеше, докато се мръкне! Това не ми харесва, хлапе!

- Майк, кракът ми не е готов за такова натоварване, а и в момента съм в болнични и изобщо не ми се налага дори да съм тук, но все пак идвам всеки ден! Така, че моля те, нека да прекратим целия този разговор!

Минах през него, за да прибера нещата си, но така и не спря да ми досажда.

- И какво толкова ще правиш, като се прибереш?

"Много интересни неща!"

Не можах да се сдържа и прихнах при извратените мисли, които забавляваха съзнанието ми.

- Не задавай въпроси, чиито отговори не би искал да разбереш! Уикенд е все пак и съм си го планирал до последната секунда.

- Мога да си представя, какви са тия прословути планове!

- И аз ясно си ги представям!

Намигнах му закачливо. Нямаше смисъл вече да крия каквото и да било от него. Не бе нужно Майк да бъде пророк, за да се досети, какво се случваше, щом бях извън залата. Още сега, когато бе напълно наясно, че си имам съпруга. А за какво са съпругите? За зверско чукане разбира се, за какво иначе..?! И той си имаше една вкъщи, и двамата бяхме мъже, което му помагаше да ме разбере поне малко.

- След прегледа в понеделник те искам отново тук във форма, без ранни тръгвания и без подути гащи! Прикрий се по дяволите! - Хвърли възмутено кърпа към твърдото ми приятелче и ме накара по-бързо да напусна, прихнал в неконтролируем смях.

Бях забравил, какво е да се смееш така. Не го бях правил от години. 

Моля за мнението ви в коментарите и ако историята ви допада може да я оцените с !