Отвъд границите +18

Chapter 26

Мейв

🔞

В четири сутринта вече не издържах и оставих течащата по тялото ми вода да отмие непрестанните мисли, атакуващи съзнанието ми. Щом сънят не беше вариант, то тогава бодуването цяла нощ трябваше някакси да бъде оползотворено. Всеки път, щом се върнех назад към целувката в хола, пеперудите в корема ми направо полудяваха. Пърхаха с крила неконтролируемо, объркващи още повече размътената ми от мисли глава. Ударих челото си с кокалчетата на пръстите. Бях прекалено уморена от неговото съвършенство, което не ми позволяваше да се противопоставям. Копелето е толкова шибано съвършен, че ако поискаше може да стъпи върху мен и да ме унищожи веднъж завинаги, аз щях да му го позволя. Тайно се надявах на тази интимност от преди няколко часа още от първия момент, в който го видях, но вместо това се сблъсках с едно огромно разочарование. Един непрестанен тормоз, който от едно просто ученическо, насилствено поведение с обидни епитети се превърна в нещо, което изобщо нямах представа, как дори се появи на бял свят. Сякаш той наистина започва да ме желае...

От нищото гърбът ми се сблъска с нещо грамадно и студено, което в първия момент си помислих, че бе стената зад мен и изобщо не му придадох особена важност, но се стреснах едва, когато тази студена материя започна да спуска татуирани ръце около мен и да ме бара на места, които самата аз не бях докосвала и един път в живота си. Чак тогава се паникьосах и се опитах да отделя плътно прилепеното си тяло от въпросната обгръщаща ме материя, но тя, както винаги отказваше да ме пусне:

- Шшт! - Жужененето погаделичка вътрешността на ухото ми. - Дойдох да ми дадеш това, което вече си е мое..

Натъртването над последните думи, макар и изговорени по шептящ начин, направо биеха в главата ми като сватбени камбани, докато Танър правеше въртеливи движения в самото начало на интимната ми част и масажираше едно особено чувствително местенце, което те първа се активираше и което завалваше опитите ми да кажа нещо в замяна.

- Длъжна си...

Нямаше абсолютно никакъв смисъл да се противопоставям. Така или иначе рано или късно щеше да се случи. Спомените ми се върнаха отново към момента, когато спря по средата на магистралата и ми даде един единствен шанс да се измъкна от тази ситуация. Е, ако преди имаше някакви останали шансове, то този път нямаше да ми позволи да си тръгна. Дали като робиня или извратена фантазия, която искаше да пресъздаде, вече му бях нужна, а и той на мен, затова се отпуснах на релефната му мускулеста гръд и стиснах леко бицепса, обграждащ тялото ми, за да имам поне малко контрол над интензивността, която необяснимо се заформяше в долната ми част.