Танър
Прехвърлих се в хола посред нощ и включих телевизора. Нито можех да заспя, нито да правя секс, защото палето си се шмугна в нейната стая и не е излизала от там с часове, та не ми остана нищо друго освен да си пусна малко кеч. Единственото, което можех да намеря по всички екрани, освен телешоп.
Започвах да се вманиачавам, а това не беше хубаво. Събрах шепи пред лицето си и издишах дълбоко няколко пъти, налагайки си да не поглеждам повече към коридора, сякаш тя ще реши да се появи по това време. Вече за петнадесети път хвърлям по един поглед към видимата отсрещна стена, която водеше към спалните, но естествено намяше и следа от палето, затова съсредоточих цялото си внимание върху играта. Екранът хвърляше ярки светлини в очите ми и ги караше на сила да се притварят, а виковете и заканите на кечистите се превърнаха по-скоро в приспивна песен, отколкото вълнуващи феновете надъхвания. Пулсът ми най-накрая се забави в предзаспивна фаза и вече бях готов да затворя напълно очи, когато някакъв рязък шум в близост до мен ме накара да подскоча от дивана.
- Ауччч! - Изплака жално Палето, сгърчила се на пода. Така се стреснах, че сърцето ми едва не изкочи.
- Какво правиш, по дяволите? - Попитах облекчен след като надникнах и се уверих, че в действителност е тя, а не ставаше въпрос за нещо опасно от рода на кражба или паднал лампион, първите две неща, които ми минаха през глава.
- Защо е толкова тъмно тук, мамка му? Мисля, че си изкълчих глезена!!
- Защото, представи си, е три и половина през нощта и хората се нуждаят от сън, докато на теб не ти хрумна да събудиш цял Ийст Бронкс. - Приклекнах над нея и я хванах през кръста, за да я прехвърля от пода на подлакътника и да огледам наболяващия я глезен. - И спри да се оплакваш на висок тон, че всички в сградата ще се втурнат насам! Вече направихме добро шоу с линейката! Така боли ли? - Извих глезена наляво, доколкото ми позволяваше гъвкавостта в този област.
- Да!
- А така? - Пробвах същото и на другата страна и леко го разтърсих, та да разкарам потенциялните иглички.
- Да, малоумнико, разбира се, че да!
- Е, тогава нищо ти няма!
Толкова ми беше мътно пред очите от умора, че едва съумявах да ги държа отворени.
- Това ли е? Така ли ще ме оставиш?
BẠN ĐANG ĐỌC
Отвъд границите +18
Lãng mạnСтарите обществени норми отново се завърнаха и просперитета, до който човечеството бе достигнало, се бе превърнало в просто един хубав период от миналото, който някои си спомняха с умиление, а други с отвращение. Половете отново са неравностойни, же...
