*не е свързано с the real devil, поне не пряко*
Вечерта на 17.04.2023 се върнах от Турция в България и изпуших последната си кутия цигари, парламент 80ки. Признавам си, бяха хубави и ще ми липсват най-вероятно. Ще трябва да издържа без цигари до 26.05 – 28.05. След това чак до състезанието на 03.06 – 04.06 освен ако не излизам вечер, но това ще гледам да огранича. От доста време обмислях да започна да си водя записки и най накрая се реших. Ще опитам да следя своето развитие, тъй като съм в ужасна форма физически и психически, а ме чака много, много бачкане. Не съм тренирала от страшно много време, почти 3 месеца и е време да вляза във форма, а когато достигна предишната си форма да я надградя. Като човек търсещ причина във всяко нещо си поставих в началото на годината цели, които трябва да изпълня, за да считам годината за успешна. Някои дори не са цели, това е просто традиция, която се опитвам да си създам. На навечерието на Нова година записвам на един лист нещата, които искам да се случат или да направя през следващата година и след 00:00 часа късам листа и го хвърлям (преди това го снимам). И така, едно от вписаните неща в този лист е „Злато на всяко състезание" това естествено е само за стимул, тъй като реално погледнато обстоятелствата, в които се намирам не ми позволяват да тренирам толкова колкото е нужно, за да имам винаги злато. До сега – 18.04, имам 2 сребърни медала, един от Панагюрище и един от София. На 03.06 и 04.06 ще съм отново в София, но този път ще се явя на 4 дисциплини, което означава, че трябва да тренирам още повече. Днес направих първата си сравнително добра тренировка от доста време насам, макар и да нямах много време. Надявам се утре да я направя отново или поне да побягам малко с няколко спринта. Не знам колко дълги ще са тези записки, но нарочно ще ги пускам тук, тъй като знам, че има много хора, които са били или все още се в капана на комфортната си зона, както съм аз и знам че не всеки говори за това. Всеки „гуру" казва – „комфортната ти зона те убива" и дрън, дрън и колкото и да не искам да си призная това е така. Преди 4 месеца тренирах всеки ден по два пъти, бях в най добрата си форма някога и се изправих срещу европейска шампионка на първото ми такова състезание от 3 години насам. И макар и да паднах се справих отлично и дадох всичко от себе си. После станах втора смяна и всичко замина на майната си. Сега трябва да се завърна, да се надигна от леглото или от стола. Да започна отново да чета, да тренирам и да мечтая, защото комфортната зона, в която попаднах ми отне желанието да правя тези три неща, а те бяха най-важното за мен, моят двигател. Имам 8 месеца да прочета 21 книги, 2 месеца да се върна във форма, 1 месец и няколко да тонизирам тялото си, 2 месеца докато започна да изкарвам някакъв страничен доход от обикновения и 5 месеца докато си взема изпита. А аз съм на никъде, но трябва да се справя, нямам избор, иначе 12 години ще отидат на вятъра, а тъкмо започнах да се развивам.
*и защо по дяволите няма двустранно подравнено вече, ебахти гнусното е така. Също ако смятате да четете свиквайте да псувам доста, и без това не се познавам с никой от вас така че не смятам, че ще трябва да ми пука. А и интелигентните хора псуват повече. За тези, които се чудят какво става с the real devil еми хора и аз не знам, нямам си и на идея как да напиша края, но пък ако вие имате желание да се намесите в книгата с радост ще приема предложения за край. Писна ми да се извинявам за забавяния и дрън дрън, то беше ебаси забавянето. Ако пък случайно никой не прати някакво предложение, книгата ще си остане така. Но за сметка на това пиша нова книга, която е в пъти по-добра. Само едни 10 години ми трябват и е готова, направо бестселър топа.*
*спирам до тук, че искам да си изгледам хелс китчъна, а пък утре ме чакат тъпи задачки, за които, ако не забравя, ще пиша вечерта.
айде лека
YOU ARE READING
Дневник
Teen FictionЗа хора, които се чувстват незначими, малки и слаби. За тези, които са на никъде в капана на комфортната си зона. И за онези, които искат да променят нещата. Тук ще записвам своите мисли и чувства, дори да не ме бива много в изразяването им. Правя г...