Красиви грешници

не сме един за друг

Щом Скай се събуди слезе в кухнята, за да си приготви кафе. Там беше и Даниел, който държеше грешната чаша.

Даниел- Не знаех, че имаме черна чаша.

Скай- Моли ми я подари и не е черна. Променя цвета си, когато я държиш. Ако си щастлив става синя, ако си тъжен става зелена имаше и още два цвята, но не ги помня. Защо не пробваш, вземи я в ръцете си.

Даниел- Стана червена, какво означава?

Скай- Не помня.

Даниел- Сега ти пробвай- каза и подаде чашата на Скай. Тя стана черна, а след като я подържа в ръцете си смени цвета си на червен.

Скай- Явно само в червено се сменя, ще я прибера- всъщност червеният цвят значеше любов и Скай го знаеше. - Все още ли искаш да отидем на годежа на бившата ти?

Даниел- Не ми е бивша. Учехме заедно в гимназията и понякога излизаме с приятели заедно.

Скай- Майката на Люк каза, че ти е бивша, защо да ме лъже жената? Явно е забелязала блясъка в очите ѝ, когато е около теб.

Даниел- Заблудила се е, както и ти. Всъщност ти да не ме ревнуваш от нея?

Скай- Не ставай смешен. Щом ще ходим на годежа на не бившата ти, тогава отивам да се приготвя. До час може да излезем.

Скай знаеше, че Даниел я харесва,но не искаше дори и да си помисля, че е влюбен в нея. Страхуваше се от чувствата и на двамата. Самата тя не искаше да изпитва нищо към него. Двамата бяха много различни, от различни светове. Той е роден със сребърна лъжичка в уста. Семейството му е богато и известно, част от висшето общество, а Скай е сираче. Без семейство, без име с което да се слави, сам сама си беше и майка и баща. Беше си поставила за цел да не му позволява да я омае и най-вече да не се влюбва в него.
Щом беше готова слезе при Даниел. Той отново се беше приготвил пръв и я чакаше.