истина ли е

59 32 0
                                    

Скай не можеше да заспи. Държеше снимката на майка си и си представяше какво щеше да бъде ако тя беше жива. Имаше хиляди въпроси свързани с нея, но уви нямаше как да ѝ ги зададе. Единственото, което знаеше за нея беше името ѝ. Цяла нощ премисляше и накрая взе решение. Слънцето тепърва беше изгряло, а тя вече беше на крак. Взе един сак от гардероба, малко дрехи, които сложи вътре, след което се преоблече и позвъня на номера от визитката оставена от Уилям Брукс. Поиска да се види с него, той разбира се веднага се съгласи и ѝ изпрати адреса си. Преди Скай да тръгне реши да остави бележка на Даниел. Взе тефтера, скъса един лист и започна да пише: "Постъпката ти много ме нарани. Само преди ден ми обеща, че никога няма да направиш нещо, което да ме разстрои или оскърби, но ето, че го направи. Имам нужда да обмисля случилото се, много съм объркана, нуждая се от отговори на всичките си въпроси. Заминавам за седмица. Телефонът ми ще бъде изключен. Не ме търси. Щом се върна ще дойда при теб, обещавам..." Остави бележката на леглото си и излезе. Таксито тъкмо беше дошло, качи се и тръгнаха. След двайсет минути колата спря пред вратите на огромно имение. Скай плати на шофьора и слезе. Щом се приближи до вратата, тя се отвори автоматично. В двора я чакаше Уилям Брукс. Личеше си, че е щастлив, че вижда Скай по изписаната усмивка на лицето му. Щом тя застана пред него, той понече да я прегърне, но тя се отдръпна.

У. Б. - Няма проблем Скай, знам, че за теб аз съм непознат човек. Радвам се, че си тук, че ме потърси. Искаш ли да влезем вътре?

Скай- Искам да посетя гроба на майка ми!

У. Б. - Ще те заведа, но не е погребана в Бостън. Всъщност аз не живея тук, а в Кеймбридж. Ако желаеш да отидем, аз имам частен хеликоптер, до час може да тръгнем.

Скай- Искам да отида, стига да нямате друга работа.

У. Б. - Нищо не е по-важно от теб. Моля те, не ми говори на "вие"!

Скай- Ще ми е трудно да свикна, но ще се постарая. И майка ми ли е живяла в Кеймбридж?

У. Б. - Да, там се запознахме. Ако искаш мога да те заведа и до дома ни, нещата ѝ все още стоят.

Скай- Всъщност, казах на Даниел, че искам да остана сама за седмица, така че няма да има къде да отседна. Ако нямаш нищо против, може ли да остана в къщата в Кеймбридж?

У. Б. - Тази къща е и твоя, можеш да останеш колко поискаш. Всъщност и това имение тук в Бостън е и твое, така че можеш да идваш когато си поискаш, дори и да живееш тук.
..

Красиви грешнициDonde viven las historias. Descúbrelo ahora