Красиви грешници

като синя роза

Моли- Извика ме на пожар, какво е станало? -попита, след като влезе в стаята на Скай в общежитието.

Скай- Направих нещо, но не съм сигурна, че е правилно.

Моли- Казвай направо какво е станало, че ще се пръсна от напрежение.

Скай- Вчера вечерта нали щях да се виждам с Даниел, казах му, че си търся квартира, защото трябва да напусна общежитието и той ми предложи да остана при него, а аз приех.

Моли- Ще живееш с Даниел, правилно ли разбрах?

Скай- Той много настояваше да се съглася, какво ли не каза за да ме убеди и накрая взех, че приех. Мислиш ли, че не трябваше да се съгласявам?

Моли- Какво да ти кажа, щом си приела значи му имаш доверие. Той е брат на Люк, не мога да кажа, че е лош човек, но познавам и другата му страна, добре знаеш, че е женкар, а ти си много красива.

Скай- Той ми обеща, че съжителството ни няма да промени отношенията ни. Оставаме си приятели и съквартиранти.

Моли- Щом е така, тогава не го мисли толкова. Днес или утре ще се местиш при него, с Люк може да ти помогнем с багажа?

Скай- Каза, че привечер ще мине да ме вземе, така че няма нужда да идвате.

Моли- Добре, тогава ще тръгвам, защото имам часове.

Скай- Когато кажеш на Люк за преместването ми при Даниел, ако той вече не му казал, не забравяй да подчертаеш, че не съм се поддала на чара му и все още сме само приятели и дори да живеем заедно това няма да се промени.

Моли- Не се тревожи, дори и да пристанеш на Даниел, Люк ще приеме поражението си, че не е успял да те спаси от лапите на брат си.

Скай- Ами ти, щастлива ли ще си ако съм с Даниел?

Моли- Каквото и решение да вземеш аз ще те подкрепя. Всеки сам носи последствията от грешните си избори, ако това се случи ще си вземеш поука, а аз ще бъда до теб, обещавам ти.

Скай- Ти си най-добрата приятелка на света, обичам те!

Моли- И аз много те обичам!-отвърна и я прегърна. - Сега ще тръгвам, чао! -добави и излезе от стаята.

След работа Скай се върна в общежитието. Даниел ѝ беше казал, че ще дойде да я вземе, за да може да ѝ помогне с багажа, но не и кога точно. Какво означаваше привечер? В колко щеше да дойде? Дали изобщо ще дойде? Ами ако се беше отказал? Какви ли мисли не ѝ минаха през ума. Всъщност решението беше просто, трябваше да се обади на Даниел, но не можеше да събере кураж за да го направи. Тя сама не знаеше, защо толкова се притеснява да го потърси. Времето летеше, а Скай се побъркваше от тревога. Най-накрая се престраши и взе телефона в ръцете си. Тъкмо щеше да се обади на Даниел, но чу гласове близо до стаята си. Реши да провери какво става. Отвори вратата и какво да види, този когото чакаше беше близо до вратата на стаята ѝ заобиколен от няколко момичета. Той видя, че Скай го гледа със скръстени ръце пред гърдите и се дръпна от момичетата, след което влезе в стаята на Скай.