Красиви грешници

Правилният избор. Или пък не?

Скай не можеше да заспи. Беше на седмото небе от щастие, че Даниел не е в затвора, а спи до нея в леглото. Но не това беше причината за безсънието ѝ. Не можеше да спре да мисли за утрешния ден, денят на раздялата ѝ с Даниел. Тъкмо се бяха събрали, а сега отново трябваше да се разделят, но този път завинаги. Все още не беше измислила лъжа, с която да го убеди, че не трябва да бъдат заедно. Мислеше ли мислеше, но не успяваше, може би, защото по- принцип не умееше да лъже, а и не обичаше да го прави, но сега беше наложително. Не можеше да му каже истината, защото щеше да се настори още повече срещу баща ѝ, а тя не искаше да воюват заради нея. Щом изгря слънцето, стана внимателно от леглото, за да не събуди Даниел. След като се облече, целуна все още спящият си любим и излезе. Няколко часа след това, Даниел се събуди. Щом установи, че Скай не е в къщата, взе телефона си и ѝ се обади. Тя не искаше да говори с него, поне все още не, за това му изпрати съобщение, че е в университета и ще се прибере следобед. Всъщност Скай не беше там през цялото това време. Още щом излезе сутринта се отправи към мястото, на което беше първата ѝ среща с Даниел. Седна на пясъка и близо час гледаше към морето. След това посети приюта за кучета, където веднъж я беше завел той. Щом си тръгна, отиде в университета. Лекциите бяха само две, но на нея ѝ се искаше да са двайсет, защото не ѝ се тръгваше. Не искаше да се прибира, защото не искаше да разбие сърцето на Даниел. И все пак колкото и да не ѝ се искаше, този момент щеше да настъпи съвсем скоро. Събираше нещата си, когато той влезе в стаята...

Даниел- Отиваш ли някъде? - попита, а Скай замръзна на място. Не беше чула, че се беше прибрал и щом чу гласа му се вцепени. Той се приближи до нея и докосна ръката ѝ, но тя се отдръпна.

Скай- Тръгвам си.

Даниел- Тръгваш си? Къде? Защо си тръгваш? Нищо не разбирам.

Скай- Не мога да бъда с теб. Съжалявам!

Даниел- Какво говориш, Скай? До вчера казваше, че ме обичаш, че не можеш да живееш без мен, а сега казваш, че си тръгваш и не можеш да бъдеш с мен. Какво по дяволите означава това?

Скай- Все още те обичам, но ще трябва да се науча да живея без теб. Днес разговарях с приятелка на майка ми. Тя ми каза същото, което пишеше в дневника ѝ, но с повече подробности, ужасни подробности. Досега винаги си повтарях, че дори и баща ти да е имал някаква вина за смъртта ѝ, то вината си е негова и ти нямаш нищо общо с това. Сега след като чух онези неща, не смея да те погледна в очите. Погледна ли те виждам сълзите на майка ми. Тя е страдала заради баща ти, а аз какво правя, живея и обичам сина му. Не е справедливо спрямо нея. Тя е жертвала живота си за да ме спаси, а аз я предавам като съм с теб. Съжалявам, но не мога да се примиря, да си затворя очите и да продължа, все едно не знам нищо. Ти нямаш вина, затова искам да ми простиш.