reasons to blame you

3 ❅ daisy

Единадесет години по-рано

След училище имах пореден урок по пеене – оперно пеене, да бъда точна. Майка ми стоеше пред стойката, на която беше произведението, което изпълнявахме и с ръка ми сочеше как трябва да се движи гласът ми измежду различните тонове.

-Не. - даде ми знак да спра. Русата й коса се спускаше на букли около перфектното й лице с лек загар. Сините й очи гледаха ядосано към листовете пред нея, а правите й вежди бяха събрани.

Майка ми беше много красива жена, почти толкова хубава колкото майката на Руби, която преди е била модел. Беше висока с изваяно тяло и права стойка. Баща ми беше изкарал голям късмет с красива жена като мама.

-Дейзи, как не можеш да докараш този тон с драматично сопрано? Гласът ти е мощен и имаш потенциала да станеш добра колкото мен, а ти дори не полагаш усилия. - Лиса Спиърс беше видимо ядосана.

Преглътнах шумно. Нямаше какво да кажа. Да, бях сопрано, но това не значеше, че ми е толкова лесно да пея всички високи тонове в продължение на часове без гласът ми да се измори. Мразех пеенето. Мразех операта, но заради мама трябваше да се правя сякаш това е голямата ми мечта.

-Пробвай пак! - заповяда ми като погледна към златния часовник на китката си. -Имаме още десетина минути преди да тръгна към залата.

Майка ми имаше концерт в Бранфорд тази вечер, но това не значеше, че урокът ми ще бъде отменен или скъсен. Не, случи се точно обратното. Бяхме тук от повече от три часа, а гърлото ми вече беше пресъхнало.

Взех шишето с вода от масичката до мен и го отворих. Нямаше кога да пия вода и все още беше пълно.

-А, не! - скастри ме майка ми и взе шишето от ръцете ми. -После ще пиеш вода. - изсъска като затвори шишето. -Хайде, пей!

Намусих се, но въпреки това запях. Гърлото ме болеше, а гласът ми се пречупи точно на частта, където трябваше да пея високия тон.

-Дейзи, справяш се ужасно, но сега нямам време да се занимавам с теб. - погледна отново към часовника си и прибра листовете от стойката. -Утре ще продължим.

Без да изчака отговор майка ми тръгна към вратата и излезе от стаята за упражнения. Аз също се насочих към изхода като тръгнах по коридора към стаята си, за да си приготвя багажа. Тъй като родителите ми щяха да останат в Бранфорд тази вечер, щях да спя у Ру и заедно щяхме да отидем на училище утре. Това значеше, че освен дрехи, трябваше да си взема и учебниците.