reasons to blame you

29 ❆ maddox

Четири години по-рано

Не мислех, че няма да съм щастлив, че Гавин и Дейзи повече не са заедно. Не че съм и тъжен. Всъщност ми е някак безразлично и празно. Нападах Джи, защото си мислех, че той е пречката ми да бъда с Дейз, но сега не изпитвам нуждата да изтичам до момичето, в което съм влюбен, и да го направя свое.

Предателството ми към по-малкия ми брат уби всички надежди в мен, че може би не съм толкова лош човек колкото Айвъри разпространяваше, че съм. Тя никога не беше казвала на хората, че предавам най-близките си, но го бях направил.

Когато Дейзи ми писа съобщение да се видим, наистина се чудех дали е добра идея да отида. Дори и Джи да казваше, че аз нямам вина за раздялата им, бях сигурен, че е било заради мен или заради Джулиет, но Гавин не може да си признае, че е хлътнал по нея, така че определено аз съм виновника.

Въпреки това се бях преоблякъл и се оглеждах в огледалото като пълен хлапак. Имах огромни тъмни кръгове под очите, а очите ми бяха леко зачервени. Приличах на отрепката, която всички знаеха, че съм.

Дейзи беше предложила да се срещнем до скалите, които бяха до квартала ни. Под тях беше океанът, но беше твърде високо, за да можем да слезем на плажа. Не ми звучеше като добра идея да ходим там, тъй като беше твърде хлъзгаво, но все пак й бях отговорил, че ще я чакам на мястото след петнадесет минути.

Прекалено голям хлапак съм, за да отида на срещата, но нищо нямаше да извади от главата ми мисълта, че не съм отишъл да чуя какво иска да ми каже.

Взех телефона си и тръгнах към скалите като сърцето ми туптеше в странен ритъм. Може да беше от факта, че наркотиците и алкохола бавно убиваха тялото ми, или защото колкото и да не ми се искаше да е така, бях силно развълнуван да видя Дейзи. И не, не беше защото си мислех, че ще иска да се съберем, а по-скоро защото исках да й съобщя, че планирам да призная на Гавин за изневярата. Вече не бяха заедно, така че нямаше как да стане по-зле, но съвестта ме гризеше много и не можех да погледна собствения си брат в очите.

Мислех си, че ще подраня, но още от далеч видях Дейзи, която стоеше на една от скалите близо до ръба и гледаше надолу докато вятър вееше косата й.

-Внимавай да не паднеш! - казах вместо здравей, а тя се обърна към мен и ми се усмихна.