reasons to blame you

32 ❆ maddox

Кралският кабинет беше огромен, но пространството сякаш не беше достатъчно, защото въздухът беше тежък и сгъстен. Едва си поемах въздух, но не бях сигурен, че причината е, че сме много хора на едно място. Единствено Лео беше останал навън пред вратата, за да отпрати всеки, който се опита да ни притесни.

Имахме много важни неща за обсъждане и нямаше нужда да бъдем прекъсвани. Гавин беше нападнал Дейзи за изневярата и също беше казал, че тя може да говори. Дали беше възможно да се е преструвала през цялото това време? Не, това беше невъзможно. Тя беше честен човек и никога не е лъгала.

-Е, сега ще ми обясниш ли защо нападна годеницата ми преди малко? - Крисчън беше скръстил ръце пред гърдите си, а веждите му бяха ниско, показвайки че не е в добро настроение. Раздразнение го беше наобиколило като гъст облак.

-Не съм я нападнал, а просто казах как стоят нещата. Миранда я е чула как говори, така че това не може да се нарича нападане. - Гавин също беше скръстил ръце пред гърдите си. Изглеждаше ядосан сякаш туко що беше разкрил най-голямото предателство.

-И от къде да знам, че тя казва истината? - все толкова недоверчив беше принцът. Аз също нямах особено доверие на Миранда. Въпреки това, изражението на Дейзи, което не беше каменно, а измъчено, ми подсказваше, че има капка истина в думите на Миранда.

-Преди малко ми каза да я заведа при Мадокс. Може и да й е трудно да говори, но може да го прави. Спряла е да пие хапчетата, които Беатрис й дава, и парализата й се е подобрила. - обясни набързо момичето.

Крисчън беше събрал вежди, когато погледна към Дейзи, която мръдна бавно главата си с милиметри първо нагоре, а после и надолу. Тя наистина се беше подобрила и искаше Миранда да я доведе до мен.

-Mon amour, хапчетата, които Беатрис ти даваше, ли са били причината за влошаването ти? - попита с треперещ глас принцът на Монако.

-Д-да - едва прошепна Дейз, а гласът й беше нисък сякаш не беше ползван от много време. Но не беше сякаш, тя наистина не го беше ползвала от години. Тялото ми не знаеше как да реагира. Бях забравил как звучи говора й, а гласът й беше променен. Вече не беше толкова звънлив, а по-женствен.

-О, Господи! - възкликна Крисчън и затвори очи за миг, след което погледна към Миранда. -Знаеш ли защо го е направила? - попита я.