Не можех да контролирам вълните от емоции, които ме заливаха една след друга като цунами. До пред малко Мадокс беше коленичил пред мен и ми се извиняваше за инцидента, който ме беше оставил инвалид, а миг след това Деймън ни беше повел през тайна врата в кабинета на Гавин по тунели, които трябвало да ни изведат извън сградата без да бъдем забелязани. Бяхме оставили Гавин и Джулиет горе, а Деймън беше нарекъл Джулс своя сестра. Е, това беше нещо, за което Руби не ми беше казвала.
Всъщност имах и по-важни неща, за които да мисля в момента като едно от тях бяха хората на принца. Защо Крисчън ще праща някого да ме търси? В това нямаше никаква логика. Той не беше от типа хора, които вардеха близките си сякаш са някаква вещ, която е тяхна собственост. Изобщо от къде можеше да разбере, че съм тук? Въпреки че нямах отговори на никой от тези въпроси, знаех, че за Миранда нямаше да е добре, ако Крисчън ме прибере по този начин. Тя щеше да отиде в затвора за отвличане и сигурно нямаше да излезе от там, имайки предвид, че баща ми щеше да се постарае тя да изчезне не само от живота ни, но и от планетата Земя.
Деймън беше този, който буташе количката ми, защото изглеждаше, че няма доверие на Миранда, а само с един поглед беше накарал Мадокс да се окопити и да млъкне, тръгвайки след нас като послушно кученце. Когато излязохме през задната врата, навън наистина ни чакаше Руби в червения си Mercedes Maybach GLS 600.
Тя беше зад волана и ни махаше с ръка да побързаме като беше спуснала затъмненото стъкло на прозореца на предното пасажерско място. Деймън спря количката ми малко преди задната врата, която отвори, след което погледна към Мадокс, който гледаше към мен сякаш беше в транс. Никога не го бях виждала толкова замълчан и блед. Цветът беше напуснал и кожата му, и очите му, които сега бяха бледо сини вместо наситени каквито си ги спомнях.
Докато го гледах, той сложи ръце под свивките на коленете ми и на гърба ми и ме вдигна от количката, притискайки тялото ми към своето. От страни Деймън и Миранда говореха нещо, но до главата ми не стигаха никакви от техните думи, защото бях фокусирана над туптенето на сърцето на Мадокс, което можех да усетя от близостта му.
Той ме постави да седна на задната седалка зад предната пасажерска като гледаше напред сякаш и неговият врат не можеше да се извърти, за да ме види.
-Миранда, мини от другия край и седни по средата, ако смяташ да идваш с нас. - каза безизразно, обръщайки се към брюнетката, която спореше с Ди.
STAI LEGGENDO
reasons to blame you
Storie d'amoreGOLDENDALE'S ELITE BOOK #4 ДЕЙЗИ Бях в затвор - в затвора на собственото си тяло. Всичко започна много преди да падна от скалите и да остана в количка. Бях в затвора на желанията на родителите си от както се помня. Заради тях можех да виня единствен...
