reasons to blame you

26 ❅ daisy

След атентата родителите ми отново ме бяха заключили у дома. Крисчън също не излизаше от резиденцията си в Монте Карло поради съображения за сигурност. Използвах последващите десетина дни в това да се опитвам да се движа. Нямах много напредък, но все пак бях доволна. Не пиех хапчетата си, защото вече бях сигурна, че те са причината за влошаването ми. Чудех се, обаче, защо ми бяха предписани тези медикаменти, щом ще ми вредят?

-Гледката е чудесна. - промълви майка ми, която ме беше извела на балкона. Косата ми се вееше в различни посоки заради морския бриз, но не изглеждаше сякаш Лиса Спиърс забелязва това.

За пръв път от много време прекарвахме време като майка и дъщеря и се чувствах прекалено неудобно. Спомени от миналото, когато не исках да бъда около мама заради нейния перфекционизъм, който беше зарязала след инцидента, бяха развалили обичта, която изпитваше едно момиче към майка си.

-Монте Карло е по-красив град от Голдъндейл. Мисля, че беше добра идея да се преместим тук. Така успя да срещнеш и принц Крисчън. - вина се четеше в гласа й. Така успях да се спася и от огромния ти перфекционизъм.

Нов момент тишина, в който се насладихме на шума от вълните. Чуваха се и колите в далечината, които минаваха по пътя пред дома ни. Къщата ни наистина беше много красива, но имаше един недостатък – не можех да виждам стаята на Мадокс от прозореца на своята спалня.

-Принцът организира празненство за годежа ви. Помоли ме да му дам имената на приятелите ти. - обясни ми майка ми с тих глас. -Говорил е с Руби и е поканил всички, които са били на рождения й ден, защото тя му обяснила, че те са твоите приятели от миналото.

Майка ми се наведе пред количката ми и ме погледна с притеснение в очите. Бях сигурна защо беше притеснена. И тя, и татко се страхува от Мадокс. Не знаеха какво се беше случило в онази вечер и обвиняваха него, когато вината беше моя. Не бях сигурна дали той им е разказал какво се случи секунди преди да се подхлъзна, но дори и да го е направил, в което се съмнявам, родителите ми нямаше да му повярват.

Всички в Голдъндейл имаха грешната представа за него. Смятаха го за лошото момче, което винаги се забърква в неприятности. Това не беше вярно. Той беше добър. Беше толкова добър, но алкохолът и наркотиците го поквариха и унищожиха светлината му. А после аз го съсипах още повече.