Четири години по-рано
Чувството, когато се събудиш след като си си мислил, че няма да го направиш повече, е повече от разочарование. Чувстваш се и засрамен, защото хората изведнъж се сещат за теб и се правят сякаш си светец. Не ми харесва това внимание на родителите ми към мен, които го правеха като по задължение. Всъщност за майка ми съм сигурен, че наистина се притеснява и определено съжалявах, че я нараних. Баща ми, обаче, не беше тъжен, че съм опитал да се самоубия, а по-скоро беше разочарован, че съм толкова лабилен. Не че щеше да ми го каже, де. Всъщност той идваше по-често дори от майка ми, но не влизаше в стаята ми, а ме гледаше през прозореца със скръстени пред гърдите ръце.
Първоначално си мислех, че си въобразявам, защото ме тъпчеха с какви ли не хапчета, които да ме държат спокоен и да спя може би двадесет часа на денонощие. Разбрах, че не ми се привижда, когато мама спомена, че не трябва да се опитвам да ставам сам, а единствено татко беше до прозореца ми, когато това се случи. Това ми доказа, че не халюцинирам.
Приятелите ми също ме посещаваха постоянно. Деймън имаше много неща на главата, тъй като в същата вечер, в която аз предозирах, Айвъри е била убита, а Руби Сътън е обвинила най-добрия ми приятел и Ферари са го изгонили от отбора. Въпреки това, Ди беше тук всеки ден с другите. Не че ми позволяваха да ги виждам толкова често, де. Режимът ми на посещения беше доста ограничен заради лабилното ми положение.
Затова нямах проблем да спя постоянно. Събуждах се само за основните хранения и за краткото ми излизане на двора с медицинската сестра, която се грижеше за мен. Това беше най-без събитийната и едновременно с това най-трудната ми седмица.
Първо, Дейзи беше паднала от скалите, а гледката не излизаше от главата ми през времето, в което не бях дълбоко заспал. Може би това е най-хубавото от факта, че ме тъпчат с лекарства сякаш съм тежък добитък – поне успявах да поспя и да не сънувам как Дейзи пада, а аз не мога да я хвана отново и отново. Второ, Айвъри беше мъртва, а това беше преобърнало живота на Деймън с главата надолу. Мразех по-голямата от сестрите Сътън и колкото и грозно да звучи, не бях тъжен, че е била убита. Честно казано, не бях учуден, че някой й е имал зъб, за да го направи. Въпреки това, ми беше гадно за Ди и за Руби, която тъжеше по сестра си без да знае какъв вълк във овча кожа е била Айвъри.
أنت تقرأ
reasons to blame you
عاطفيةGOLDENDALE'S ELITE BOOK #4 ДЕЙЗИ Бях в затвор - в затвора на собственото си тяло. Всичко започна много преди да падна от скалите и да остана в количка. Бях в затвора на желанията на родителите си от както се помня. Заради тях можех да виня единствен...
